Коуп се вгледа в скалите и отвъд, към собственото си въображение и познание. За момент обикновената му гневна увереност отстъпи пред смаяно удивление.
— Това същество трябва да е било поне два пъти по-голямо от всички известни досега — каза той почти на себе си.
Вече бяха открили няколко големи динозавъра, включително три екземпляра от рода Monoclonius — рогат динозавър, напомнящ гигантски носорог. Monoclonius sphenocerus, един от видовете, според Коуп би трябвало да е достигал близо три метра на височина при раменните стави и близо десет метра на дължина от главата до края на опашката.
А този нов динозавър беше много по-голям от онези. Коуп измери зъбите със стоманения си дебеломер, надраска някакви изчисления в бележника си и поклати глава.
— Изглежда невъзможно — каза и измери пак. И се вторачи в скалата, сякаш очакваше гигантският динозавър да се изправи пред очите му и да разтърси земята с тежките си стъпки. — Ако продължаваме да правим такива открития — каза на Джонсън, — значи че едва сме надраскали повърхността на това, което е възможно да научим. Ние с теб сме първите хора в историята, видели тези зъби. Те ще променят всичко, което си мислим, че знаем за древните влечуги, за забележителните зверове, живели тук преди нас.
Джонсън си даде сметка, че всичко, което се върши в рамките на експедицията на Коуп — всичко, което дори той, Джонсън, знае — ще е от значение за учените в бъдеще.
— Апаратът — напомни му Коуп. — Трябва да снимаме този момент.
Джонсън отиде да вземе оборудването си от платото горе. Когато се върна — внимателно, за да не се хлъзне, — Коуп все още клатеше удивено глава.
— Разбира се, не можем да сме сигурни само от зъбите — каза той. — Алометричните фактори могат да подвеждат.
— Колко голям е бил според теб? — попита Джонсън и погледна бележника, вече покрит с изчисления, задраскани изчисления и нови.
— Около трийсет метра дълъг, а главата му е била може би на десет метра над земята.
И там, на място, даде името: Brontosaurus, „тътнещ гущер“, защото земята трябва да е тътнела, когато е ходел. „Може би обаче — добави, — трябва да го назовем Apatosaurus, или „нереален гущер“. Защото е трудно да повярваш, че такова нещо някога е съществувало…“
Джонсън направи няколко плаки, отблизо и от по-далеч, като на всички се виждаше и Коуп. После бързо се прибраха в лагера, разказаха на другите за откритието си и в спускащия се здрач отмериха с крачки бронтозавъра — същество дълго колкото три конски каруци и високо колкото къща. Въображението не го побираше. Беше направо невероятно и Коуп заяви, че „само това откритие е достатъчно, за да оправдае престоя ни на Запад“ и че са направили „невероятно откритие с тези зъби, зъби на дракон“. Все още не можеха да си представят неприятностите, които щяха да им докарат тези зъби.
Около лагерния огън
Всяка находка караше Коуп да изпада във философско настроение край лагерния огън вечер. Всички бяха разгледали зъбите, бяха ги опипали, бяха претеглили тежестта им в ръка. Откриването на гигантския бронтозавър предизвика необикновено много догадки.
— В природата има толкова много неща, които не можем да си представим — каза Коуп. — По времето на този бронтозавър ледниковата епоха е приключила и цялата планета е била с тропически климат. В Гренландия е имало смокини, в Аляска е имало палми. Големите равнини на Америка тогава са били езера, а тук, където седим сега, също е било дъно на езеро. Животните, които намираме, са се запазили, защото са умрели и са потънали на дъното на езерото, където са били плътно обгърнати от тинестата утайка, която постепенно ги е превърнала в камък. Кой обаче би допуснал нещо такова, преди да бъдат открити останките от тези същества?
Всички мълчаха. Гледаха смълчани пукащия огън.
— Сега съм на трийсет и шест — каза Коуп, — обаче по времето, когато съм се родил, динозаврите не са били известни. Толкова човешки поколения са се раждали и населявали земята, раждали са се и са умирали, без дори да подозират, че много, много преди тях нашата планета е била владение на род гигантски влечуги, които са живели на нея милиони години.
Джордж Мортън се изкашля многозначително.
— Ако е така, какво ще кажем за човека?
Последва неловко мълчание. Повечето дискусии за еволюцията заобикаляха въпроса за човека. Самият Дарвин не се бе занимавал с човека повече от десетилетие, след като книгата му бе излязла.
— Знаете ли за германските находки в долината Неандер? — попита Коуп. — Не? Е, през петдесет и шеста там откриха цял череп — с дебела кост и изпъкнали надочни дъги. Пластът е бил нарушен, но изглежда доста стар. Аз самият съм виждал тази находка в Европа, през шейсет и трета.