— Чувал съм, че черепът от Неандер бил на маймуна или дегенерат — обади се Стърнбърг.
— Малко вероятно е да е така — възрази Коуп. — Професор Вен, от Дюселдорф, създаде нов метод за измерване на масата на мозъка в черепите. Просто е — пълниш черепната кутия със синапени семена, после изсипваш семената в съдинката на везна. Изследванията му показват, че черепът от Неандер е имал повече мозък, отколкото имаме ние днес.
— Искаш да кажеш, че черепът от Неандер е човешки? — попита Мортън.
— Не знам — каза Коуп. — Но не виждам как може да вярваме, че динозаврите са преминали процес на еволюция, влечугите са преминали през процес на еволюция, бозайниците, като конете например, са преминали през процес на еволюция, обаче хората са се появили напълно развити, без предшественици.
— Не си ли квакер, професор Коуп?
Идеите на Коуп все още не бяха приемливи за повечето религии, включително и за „Религиозното общество на приятелите“, което е официалното име на квакерите.
— Може и да не съм — отговори Коуп. — Религията обяснява нещата, които човек не може да си обясни сам. Когато обаче видя нещо с очите си, а религията ми бърза да ме увери, че греша, че не съм видял каквото съм видял… Не. Може пък вече да не съм квакер.
Заминаване от лошите земи
Сутринта на 26 август, когато се отправиха на еднодневното пътуване до остров Кау, беше определено хладна. Островът се намираше до един от малкото естествени бродове по протежение на двеста мили от река Мисури, която се виеше между хълмовете на района, наречен Мисури Брейкс. Островът служеше и за пристан на параходите и там Коуп възнамеряваше да се качи на парахода от Сейнт Луис. Всички много бързаха да си тръгнат и сериозно се тревожеха заради индианците, но имаха твърде много фосили и нямаше как да ги откарат само с каруцата. Можеха единствено да направят два курса. Коуп означи най-ценния сандък, този със зъбите от бронтозавъра, с тайно X от едната страна.
— Ще го оставя тук — каза. — За втория преход.
Джонсън се учуди. Защо не на първия?
— Вероятно шансовете да ни нападнат при първия преход са по-големи, отколкото шансовете да открият материалите ни тук — обясни Коуп. — Освен това може би ще наемем още хора от остров Кау, за да ни пазят втория път.
Първото пътуване мина монотонно. Стигнаха до острова привечер и вечеряха с разквартируваните там войници. Марш и хората му бяха отпътували по реката с предния параход, след като бяха предупредили войниците за „Коуп и неговите главорези и разбойници“, които можело да се появят по-късно.
Капитан Лоусън се засмя:
— Май Марш не гори от възторг, че сте тук.
Коуп потвърди, че случаят е точно такъв.
Параходът трябваше да пристигне след два дни, но графикът не беше сигурен, особено толкова късно през годината. Беше належащо да направят второто пътуване до лагера в прерията на следващия ден. Коуп щеше да остане на остров Кау, за да подготви фосилите за пътуването с кораба, а Малкия вятър и Черпака щяха да се върнат с каруцата под ръководството на Стърнбърг.
Рано на следващата сутрин обаче Стърнбърг се събуди със силна треска — пореден епизод от маларията му. Айзък се страхуваше твърде много от индианците, за да се върне в лагера, а на Малкия вятър не можеше да се разчита да свърши каквото трябва без надзор. Въпросът беше кой да води експедицията.
Джонсън каза:
— Нека отида аз.
Очакваше този момент. Лятото в равнините го бе закалило, но около него винаги имаше по-възрастни и по-опитни хора, които следяха какво прави. Копнееше за възможност да докаже себе си самостоятелно и това кратко пътуване му се струваше идеалната възможност да прояви независимост, а и щеше да е чудесен завършек на летните приключения.
Жабата мислеше по подобен начин и веднага добави:
— И аз ще отида.
— Не бива да ходите сами — каза Коуп. — Не успях да намеря още хора. Не можем да използваме войниците.
— Няма да сме сами. С нас ще са Черпака и Малкия вятър.
Коуп се намръщи и забарабани нервно с пръсти по бележника си.
— Моля те, професоре. Важно е да опаковаш фосилите както трябва. Ние ще се справим. А времето лети, докато седим тук и разсъждаваме.
— Добре — каза Коуп накрая. — Това е против преценката на здравия ми разум, но… добре.
Обзети от възторг, Джонсън и Жабата заминаха в седем същата сутрин заедно с Черпака и Малкия вятър, които се грижеха за каруцата.