Коуп се зае да подрежда дървените сандъци с фосили и да преопакова тези, които не биха издържали отношението на товарачите на кея. Айзък се грижеше за Стърнбърг, който бълнуваше трескаво — свари му чай от върбови клонки, които според него помагали при треска. Мортън работеше при професора.
Неколцина пасажери също чакаха парахода. Сред тях бяха един фермер, един мормон, казваше се Травис, и младият му син. Двамата бяха дошли в Монтана, за да разпространяват евангелието сред заселниците, но не бяха постигнали никакъв успех и бяха разочаровани.
— Какво карате в тези сандъци? — попита Травис.
Коуп вдигна очи.
— Вкаменели кости.
— За какво са?
— Изучавам ги — отговори Коуп.
Травис се засмя.
— Че защо изучаваш кости, когато можеш да изучаваш живите животни?
— Тези кости са на животни, които са изчезнали.
— Не може да бъде.
— Защо? — попита Коуп.
— Ти имаш ли страх от Бога?
— Имам.
— Вярваш ли, че Бог е съвършен?
— Да, вярвам.
Травис се засмя отново.
— Добре тогава, значи ще се съгласиш, че не може да има изчезнали животни, защото добрият Бог в Своето съвършенство никога не би допуснал потомството на неговите създания да изчезне.
— Защо? — попита Коуп.
— Току-що ти казах. — Травис изглеждаше нервиран.
— Току-що ми каза как според теб Бог си върши работата. Ами ако предпочита да постига съвършенството постепенно, като се отказва от някои създания, за да създаде по-съвършени?
— Това може да прави човекът, защото той не е съвършен. Не и Бог, защото Бог е съвършен. Има само едно Съзидание. Мислиш ли, че Той е допуснал грешка в това Съзидание?
— Създал е човека. Не каза ли, че човекът е несъвършен?
Травис го изгледа свирепо и изръмжа:
— Ти си един от онези професори! Един от образованите глупаци, които са се отдалечили от праведното и стигат до светотатство!
Коуп не беше в настроение да води теологични спорове и отсече:
— По-добре образован, отколкото необразован глупак.
— Вършиш работата на Дявола! — каза Травис и изрита един от сандъците с фосили.
— Направи го пак — каза Коуп — и ще ти пръсна мозъка от бой.
Травис ритна друг сандък.
В писмо до жена си Коуп написа:
„Вече се срамувам заради случилото се след това и нямам друго оправдание, освен усилията, които вложихме за събирането на тези фосили, безценната им същност и собствената ми умора след лятото в горещините и насекомите, и парещите алкални пари на лошите земи край река Джудит. Този глупав фанатик просто прекали и търпението ми ме изостави“.
Мортън описва случилото се по-директно:
„Без увъртания или предупреждение Коуп се нахвърли върху този човек, Травис, и го докара до безсъзнание. Не отне повече от минута, защото професор Коуп има предразположение към бокса. Между ударите викаше: „Как смееш да пипаш фосилите ми! Как смееш?!", а също и: „В името на религията!".
Боят свърши, когато войниците дръпнаха Коуп от нещастния джентълмен мормон, който не бе казал нищо повече от това, което повечето хора по света смятат за неоспорима истина".
През 1876 това определено беше така. Доста по-рано Томас Джеферсън внимателно бе прикрил собствения си възглед, че фосилите са останки от изчезнали същества. В дните на Джеферсън вярата в изчезването на видовете би се сметнала за ерес. Оттогава мисленето на много места се беше променило, но не навсякъде. В някои райони на Съединените щати все още се смяташе за неприемливо да прегърнеш идеята за еволюцията.
Малко след като боят приключи параходът, „Лизи Б.“, се появи иззад завоя и изсвири, за да оповести скорошното си пристигане. Всички погледи се насочиха към парахода, ако не се броеше един войник, който гледаше към равнините и извика:
— Вижте там! Коне!
От другия край на равнината се задаваха два коня без ездачи.
„Дъхът ми секна — пише Коуп в дневника си, — когато си представих какво може да означава това“.
Бързо скочиха на конете и препуснаха. Когато приближиха, видяха Черпака отпуснат върху седлото, полумъртъв. Няколко стрели се бяха забили в покрития му със засъхнала кръв гръб. Другият кон беше на Джонсън — по седлото имаше кръв, от кожата стърчаха забити стрели.
Войниците свалиха готвача и го положиха на земята. Устните му бяха отекли и напукани, сухи. Дадоха му вода, за да може да говори.
— Какво стана? — попита Коуп.
— Индианци — изхриптя Черпака. — Проклети индианци. Нищо не можахме да…