Погледнах Малкия вятър, но той отбягваше погледа ми. Поклати глава.
— Лош ден сега. Много сиукс воини в лагер на Седящ бик. Убие всички кроу. Убие бели хора.
— Чу го — каза Черпака. — Аз лично ценя скалпа си. Довиждане, момчета. Хайде, Малък вятър.
И препусна на север. Миг след това Малкия вятър извъртя коня си и го последва.
С Жабата останахме край каруцата и се вторачихме след тях.
— Планирали са го — каза той. Размаха юмрук след тях. — Копелета! Кучи синове!
Хубавото ми настроение се изпари. Изведнъж си дадох сметка какво ни се е случило — две момчета съвсем сами в безкрайните пусти равнини на Запада.
— Какво ще правим сега?
Жабата още беше ядосан.
— Коуп им плати предварително, иначе нямаше да направят това.
— Така е — съгласих се. — Какво обаче ще правим сега?
Жабата примижа към дима на хоризонта.
— Наистина ли мислиш, че са на ден път?
— Откъде да знам? — отвърнах. — Казах го, за да не си тръгнат.
— Защото — каза Жабата, — когато индианците вдигнат голям лагер, като на Седящия бик, изпращат ловни групи и съгледвачи напред.
— Колко напред? — попитах.
— Два дни, понякога три.
Двамата вперихме очи в пушеците.
— Виждам шест — каза Жабата. — Значи не може да е главният им лагер. Главният лагер трябва да има стотици огньове.
За себе си обаче бях решил. Не можех да се върна на остров Кау и да застана пред професор Коуп без фосилите. Не бих могъл да го погледна в очите.
— Трябва да вземем фосилите — казах.
— Да — съгласи се Жабата.
Качихме се на каруцата и потеглихме на запад. Никога не бях карал каруца, но се справях прилично.
Жабата шепнеше нервно до мен, после предложи:
— Хайде да пеем.
— Хайде да не пеем — казах. И продължихме мълчаливо, със сърца, заседнали в гърлата".
Загубиха се.
Не би трябвало да е трудно да се движат по следите си от предния ден, но равнината беше плоска като тепсия и нямаше никакви ориентири, като в океан, така че объркаха посоката няколко пъти.
Очакваха да стигнат до лагера преди пладне, но стигнаха късно следобед. Натовариха на каруцата последните десет сандъка с фосили, които тежаха поне половин тон, и още някои неща, включително фотографското оборудване на Джонсън. Натовариха и сандъка със знака X, в който бяха зъбите на бронтозавъра.
— Не можем да се приберем без тях — каза Джонсън.
Когато обаче бяха готови да тръгват назад, беше станало четири и започваше да се стъмва.
Бяха почти сигурни, че няма да намерят пътя до остров Кау в тъмнината. Това означаваше да прекарат нощта в прерията — а след още ден напредващите сиукси вероятно щяха да ги открият. Започнаха да обсъждат какво да правят, когато изведнъж чуха дивите, смразяващи кръвта крясъци на индианци.
— О, боже! — изпъшка Жабата.
Облак прах, вдигнат от множество ездачи, се появи откъм изток. Приближаваше се.
Те скочиха на каруцата, извадиха карабините и ги заредиха.
— Колко патрони имаме? — попита Джонсън.
— Малко — отговори Жабата. Ръцете му трепереха, изпускаше патроните, преди да ги мушне в оръжието.
Крясъците приближаваха. Видяха самотен ездач, приведен над седлото, преследван от десетина други. Не чуваха изстрели обаче.
— Може би нямат пушки — каза Жабата с надежда. В този момент покрай тях профуча първата стрела. — Да се махаме оттук!
— Накъде? — попита Джонсън.
— Накъдето и да е! Далече оттук!
Джонсън шибна конете и те откликнаха с непривичен ентусиазъм. Каруцата затрополи напред с плашеща скорост, заподскача и се затресе по прерията, сандъците се хлъзгаха по пода и се блъскаха в канатите. В сгъстяващия се здрач се насочиха на запад, настрани от река Мисисипи, от остров Кау, Коуп и безопасността.
Индианците се приближаваха. Самотният ездач се изравни с тях и видяха, че е Малкия вятър. Беше плувнал в пот. Конят му се беше запенил. Малкия вятър се приближи до каруцата и ловко се прехвърли в нея. Удари коня си и го прати да препуска на север.
Няколко индианци тръгнаха след него, но основната група продължи след каруцата.
— Проклети сиукси! Проклети сиукси! — изкрещя Малкия вятър и грабна една карабина. Зафучаха още стрели. Малкия вятър и Жабата започнаха да стрелят по индианците. Джонсън погледна през рамо и му се стори, че са десетина, може би повече.