— По-добре повикай градския шериф и докладвай за кражбата.
— Мистър Джонсън, в Дедуд няма градски шериф.
— Няма шериф?
— Мистър Джонсън, миналата година по това време тук нямаше град. Определено не сме стигнали до наемане на шериф. Освен това не мисля, че момчетата биха изтърпели шериф. Ще го убият веднага. Само преди две седмици тук убиха Бил Хикок.
— Дивия Бил Хикок?
— Него. — Пъркинс обясни, че Хикок играел карти в бара на Натъл и Ман, когато Джак Маккол влязъл и го застрелял в тила. Куршумът излязъл от главата на Хикок и се забил в китката на друг играч. Хикок умрял преди ръцете му да докоснат револверите.
— Джак Маккол с когото вечерях ли?
— Същият. Повечето хора мислят, че Джак е бил нает да убие Дивия Бил, защото подозирали, че ще го наемат за градски шериф. Сега май никой не се натиска да заема поста.
— Тогава кой поддържа закона тук?
— Тук няма закон — отвърна Пъркинс. — Това е Дедуд. — Говореше бавно, като на глупаво дете. — Съдия Харлан председателства разследванията, когато е достатъчно трезвен, но иначе няма никакъв закон и на хората им харесва така. По дяволите, ами че то всички барове в Дедуд формално са незаконни! Тук е индианска територия, а на индианска територия е забранено да се продава алкохол!
— Добре — каза Джонсън. — Къде е телеграфът? Ще телеграфирам на баща ми да ми прати пари, ще ти платя и си тръгвам.
Пъркинс поклати глава.
— Няма телеграф?
— Няма. Не и в Дедуд, мистър Джонсън. Поне засега.
— Какво да направя за откраднатите пари?
— Това е проблем — съгласи се Пъркинс. — Вече си тук три дни, дължиш шест долара плюс вечерята тази вечер, което е още долар. И конете са ти при полковник Рамзи, нали?
— Да.
— Добре. Ще ти иска по два долара на ден, така че му дължиш още шест или осем долара. Предполагам, ще успееш да продадеш каруцата и конете и ще решиш въпроса.
— Ако продам каруцата и конете, как ще превозя костите?
— Това е проблем — каза Пъркинс пак. — Да, наистина е проблем.
— Знам, че е проблем! — ядоса се Джонсън.
— Добре, мистър Джонсън, запази самообладание — каза Пъркинс успокоително. — Още ли смяташ да заминеш за Ларами и Шайен?
— Да.
— Тогава каруцата бездруго няма да ти е от полза.
— Защо?
— Мистър Джонсън, защо не слезеш долу с мен да ти налея едно питие? Подозирам, че трябва да се запознаеш с някои факти.
Фактите се оказаха следните.
В Дедуд влизаха два пътя, от север и от юг. Джонсън беше влязъл в града необезпокояван само защото се бе появил от север. Никой не очакваше жива душа да се появи от северна посока — там пътят беше лош и имаше враждебни индианци, вследствие на което по него не се навъртаха бандити и обирджии.
От друга страна, пътят към Ларами и Шайен водеше в южна посока. И този път беше любим на крадците. Понякога претърсваха мигранти, които идваха по тези места да търсят късмета си, но най-вече ограбваха всичко живо, което излиза от Дедуд в южна посока.
Имаше и банди крадливи индианци, предвождани от бели бандити, като печално известния Пърсимънс Бил, за когото се говореше, че бил водил индианците, избили цялото домочадие на пекаря Мец в Червения каньон по-рано същата година.
Тази пролет беше пуснат дилижанс с един въоръжен пазач или куриер, който да пътува с кочияша.
Много скоро бяха започнали да пращат по двама куриери, после по трима. Напоследък не тръгваха по-малко от четирима. А сега, когато дилижансът тръгваше на юг веднъж седмично, винаги го придружаваше конвой от въоръжени мъже.
Дори и така дилижансът невинаги успяваше да стигне до местоназначението си. Понякога хората успяваха да се върнат в Дедуд, понякога ги избиваха и задигаха златото.
— Искаш да кажеш, че избиват охраната?
— Охраната и пътниците — каза Пъркинс. — Тези бандити естествено избиват всички, които се мернат пред очите им. Такъв е бизнесът им.
— Това е кошмар!
— Да. Лошо е.
— Как тогава ще си тръгна?
— Ами, точно това опитвах да ти обясня — каза Пъркинс търпеливо. — Много по-лесно е да дойдеш в Дедуд, отколкото да си заминеш.
— Какво мога да направя?
— Ами, пролетно време нещата се успокояват малко. Казват, че „Уелс Фарго“ ще пуснат редовен дилижанс, а те имат опит в разчистването на бандити. С тях ще си в безопасност.
— Пролетта? Но сега е едва септември!
— Да, струва ми се — каза Пъркинс.
— Искаш да ми кажеш, че трябва да стоя тук до пролетта?
— Да, струва ми се — повтори Пъркинс и наля по още едно питие.