— А къде беше ти?
— Правех това, за което ме нае — отговори Ърп. — Цяла нощ играх блекджак. С братята Къри.
Джонсън въздъхна. Беше твърде уморен, за да спори.
— Е, ти какво очакваше да направя? — попита Ърп. — Да ги оставя сами, за да дойда да стоя с теб в тъмното?
— Работата е там, че не знаех.
— Изглеждаш изтощен — каза Ърп съчувствено. — Отиди да поспиш.
Джонсън кимна и се обърна, за да се върне в хотела.
— Искаш ли да ме наемеш пак и тази вечер? — извика Ърп след него.
— Да — отговори Джонсън.
— Ще ти струва пет долара — каза Ърп.
— Няма да ти дам пет долара, за да играеш блекджак — отвърна Джонсън.
Ърп сви рамене.
— Както искаш, момче.
Същата вечер Джонсън пак сложи заредените револвери с малко допълнителни патрони в ботушите си. Някъде към полунощ вероятно беше заспал, защото се събуди от трошене на дърво. Счупената врата се отвори и някой се вмъкна в стаята. Вратата се затвори пак. Беше непрогледна тъмнина, защото сандъците закриваха прозореца.
— Фоти? — прошепна някой.
— Уайът? — прошепна Джонсън в отговор.
Чу рязкото изщракване на ударник на револвер, който се дръпва назад, за да е готов за стрелба. Стъпка. Тишина.
Дишане в тъмнината. Джонсън си даде сметка, че е лесна мишена, измъкна се от леглото и се мушна отдолу. Извади револвера от единия ботуш и запрати ботуша към стената.
При удара на ботуша в стената проблесна пламък и изтрещя изстрел — мъжът стреля по посока на звука. Някой веднага се развика някъде другаде в хотела.
— Махай се оттук, който и да си! — извика Джонсън. Стаята вече беше пълна с дим. — Държа зареден револвер. Махай се!
Тишина. Пристъпване. Дишане.
— Ти ли си Фоти, момче?
Вратата се отвори и влезе още един мъж.
— В леглото си е — чу се глас.
— Фоти, сега ще запалим лампата. Стой спокойно и ще изясним нещата.
Вместо това мъжете откриха огън по леглото и надупчиха рамката.
Джонсън грабна и втория револвер и изпразни и двата хаотично, без никакво умение.
Чу пукот на сцепено дърво, стенание, нещо падна, после може би се отвори вратата.
Той пипнешком зареди револверите. Чуваше тежко дишане — беше сигурен, че е дишане. Изнервяше го. Представяше си как убиецът стои, вслушва се в подплашеното му дишане и тракането на куршумите, преди да влязат в барабана, определя местоположението му, съсредоточава се…
Приключи със зареждането. Все още нищо.
— О, Кармела — чу се тъжен и уморен глас, — знам, че бях…
Дишането на мъжа стана тежко.
— Ако можех да си поема дъх… — Изкашля се. Някой ритна вратата. Кашляне, хриптене. И тишина.
В дневника си Джонсън записа:
„Тогава проумях, че съм убил човек, но стаята беше твърде тъмна, за да видя кой е. Изчаках както бях, на пода, с готови за стрелба револвери, в случай че другият стрелец се върне. Бях решен първо да стрелям, а да задавам въпроси после. Тогава обаче чух мистър Пъркинс, собственика, да вика от коридора. Отговорих му. Казах му, че няма да стрелям, и той се появи на вратата със запален фенер, с който освети стаята и пода, където лежеше едър мъж, мъртъв. Кръвта му беше напоила килима".
На широкия гръб на мъртвеца се виждаха три рани от куршуми.
Пъркинс преобърна тялото. В трепкащата светлина на фенера видя невиждащите очи на Клем Къри.
— Мъртъв като талпа — промърмори.
Коридорът се изпълни с гласове, после през вратата започнаха да надничат любопитни глави.
— Назад, стойте назад!
Съдия Харлан си проби път през тълпата и влезе в стаята. Съдията, помисли си Джонсън, вероятно е в лошо настроение, защото са го измъкнали от леглото. Оказа се, че изобщо не е така.
— Зарязах чудесна игра на покер — заяви Харлан, — за да се занимавам с това убийство тук.
Втренчи се в тялото.
— Това е Клем Къри, нали?
Джонсън отговори, че е той.
— Не е загуба за обществото, ако питат мен — каза съдията. — Какво е правил тук?
— Искаше да ме ограби — отговори Джонсън.
— Логично. — Съдия Харлан кимна, отпи голяма глътка от плоското си шишенце и го подаде на Джонсън. — Кой го застреля?
Джонсън отговори, че го е застрелял той.
— Добре — отвърна съдията. — Ако питаш мен, това е добре. Единственият проблем е, че си го застрелял в гърба.
Джонсън обясни, че е било тъмно и не е виждал нищо.
— Сигурен съм в това — каза съдията. — Проблемът е, че си го застрелял три пъти в гърба.
Джонсън каза, че не е имал намерение да убива никого.
— Сигурен съм и в това. Нямаш проблем с мен, но може да имаш известни затруднения, когато Черния Дик научи, утре или вдругиден, зависи кога ще се върне в града.