— Не — каза Джонсън и стана. — Ще се видим отвън, Дик.
— Много добре — каза Дик. — Ще те чакам.
И Дик излезе, като затръшна вратата.
Джонсън стоеше в хотелската трапезария. Другите закусващи го гледаха мълчаливо. Пълна тишина. През прозорците влизаше слънчева светлина.
Той чуваше гарваните навън.
Чуваше тракането и скърцането на каруци. Чуваше хора, които подвикваха да се разчисти улицата, защото щяло да има стрелба. Чуваше уроците по пиано на мисис Уилсън от съседната къща — дете свиреше гами.
Чувстваше се напълно нереален.
След минута в трапезарията нахълта Уайът Ърп.
— Истина ли е тази глупост между теб и Дик Къри?
— Истина е.
Ърп се втренчи в него за момент, после каза:
— Послушай съвета ми и се откажи.
— Няма да се откажа.
— Можеш ли да стреляш?
— Не добре.
— Това е лошо.
— Все едно, ще застана срещу него.
— Искаш ли съвета ми, или искаш да умреш по своя си начин?
— Благодарен съм за всеки съвет — каза Джонсън. Усети, че устните му помръдват, че ръцете му треперят.
— Седни — каза Ърп. — Виждал съм доста такива репчения и винаги е едно и също. Пред теб е бандитът Дик, който е доста самонадеян и е застрелял доста хора. Бърз е. Повечето от жертвите му обаче са били или пияни, или изплашени до смърт, или и двете.
— Аз определено съм изплашен.
— Това е нормално. Само помни, че повечето от тези бандити са или страхливци, или самонадеяни кавгаджии, които използват свой трик. Трябва да избегнеш триковете му.
— Какъв трик? Какво ще направи?
— Някои се спускат към теб, други опитват да ти отвлекат вниманието — пушат пура, хвърлят я, очакват погледът ти инстинктивно да я проследи. Други опитват да ти говорят. Или се прозяват, за да те накарат и ти да се прозинеш. Трикове.
— Какво да направя? — Сърцето на Джонсън бумтеше толкова силно, че той едва чуваше гласа си.
— Когато излезеш вън, не бързай. И не го изпускай от очи, нито за миг — може да опита да те застреля още докато излизаш на улицата. Не го изпускай от очи. След това заеми позицията си, леко разкрачен, намери равновесието. Не допускай да те разсейва с приказки. Съсредоточи се върху него. Не го изпускай от поглед, каквото и да направи. Наблюдавай очите му. По очите му ще разбереш кога смята да започне играта, още преди да е мръднала ръката му.
— Как ще позная?
— Ще познаеш, не се тревожи. Остави го да стреля първи. Ти извади револвера си съсредоточено, прицели се внимателно, пусни един патрон в средата на корема му. Не прави глупостта да се целиш в главата му. Изстрелът ти трябва да е в целта. Улучи го в корема и го убий.
— О, боже! — Започваше да осъзнава реалността.
— Сигурен ли си, че не искаш да се откажеш?
— Няма да се откажа!
— Добре. — Ърп кимна. — Убеден съм, че ще се справиш. Дик е надут пуяк, мисли, че си лесна мишена. Няма по-добър противник от самонадеяния.
— Радвам се да го чуя.
— Ще се справиш — повтори Ърп. — Револверите ти заредени ли са?
— Не.
— Зареди ги, момче.
Джонсън излезе от хотела в утринната светлина. Главната улица на Дедуд беше пуста. Цареше пълна тишина, ако не се броеше урокът по пиано на мисис Уилсън — монотонните гами.
Черния Дик чакаше в северния край на улицата. Пушеше пура. Широкополата му шапка хвърляше върху лицето му плътна сянка. Джонсън не виждаше очите му. Поколеба се.
— Хайде, Фоти, излизай — извика Дик.
Джонсън направи няколко крачки от хотела към улицата. Усещаше как подметките му затъват в калта.
„Не го изпускай от очи. Нито за миг не го изпускай от очи“.
Стигна до средата на улицата, спря.
„Намери си баланса, леко разкрачи крака“.
Съвсем ясно чу гласа на мисис Уилсън да казва: „Не, не, Шарлот! Темпо!“.
„Съсредоточи се. Съсредоточи се върху него“.
Бяха на десетина метра един от друг, на главната улица на Дедуд, огрени от ранното слънце.
Дик се засмя.
— Ела ми по-насам, Фоти.
— И така е добре — каза Джонсън.
— Едва те виждам, Фоти.
„Не го оставяй да ти говори. Наблюдавай го“.
— Аз те виждам добре отвърна Джонсън.
Дик се засмя. Смехът му отекна в тишината.
„Наблюдавай очите му. Наблюдавай очите му“.
— Някакви последни желания, Фоти?
Джонсън не отговори. Усещаше как сърцето му се блъска в гръдния кош.
Черния Дик захвърли пурата си. Тя полетя във въздуха, падна в калта.
„Каквото и да прави, не го изпускай от поглед“.
Дик извади револвера си.
Стана много бързо. Тялото на Дик се скри зад облак гъст черен дим и два куршума изсвистяха покрай Джонсън, преди самият той да извади револвера си. Усети как трети куршум отнесе шапката му, преди да се прицели и да стреля. Револверът подскочи в ръката му. Чу болезнен вик.