Джим чу в ухото си гласа на сър Мортимър:
— Очаквам най-малко две големи галери, всяка от които носи максимум по двеста въоръжени пирати. Като прибавим към тях и екипажа на галерите, броят на нападателите нараства до петстотин бойци. Те ще акостират, ще изгорят селото и ще убият всеки, който им се изпречи, а после ще се опитат да влязат в замъка откъм скалите. Там обаче ще установят, че надвисналите зъбери зад кулата им пречат да хвърлят нещо достатъчно тежко, за да ни причинят щети. Освен това тревата горе е хлъзгава, а до ръба на скалата се стига по много стръмен скат, така че ще изгубят няколко човека, преди да разберат, че опитите да се проникне оттам са напразни.
— Защо не използват гръцки огън? — попита Джим.
— Гръцкият огън е тайна, която все още се пази строго в Константинопол — отвърна домакинът. — Пиратите нямат от него, а също така не притежават каквито и да било обсадни и стенобитни машини и съоръжения. Може би имат известно количество барут, което ще се опитат да разположат в основата на кулата и така да я повредят. По-ниските стени обаче са дебели най-малко шест фута, а на места достигат и до десет. И други са се опитвали с барут, но не са успявали. Както вече казах, ще опожарят селото и, разбира се, ще се опитат да се изкачат по стъпалата и да влязат през главния вход.
— Където ще се окажат в капан — вметна Брайън.
Сър Мортимър кимна.
— Ще им струва скъпо, но ако удържат достатъчно дълго, могат да проникнат и през двете врати. В такъв случай ще нахлуят в замъка и ние ще умрем. Затова в последния момент трябва да се вземе решение, което всъщност ще направя аз лично. С цялото ми уважение към вашите умения и опит във военното дело и боравенето с оръжие, това е моят замък и аз ще го защитавам по начина, който владея най-добре. Ако пиратите разбият външната врата, оцелеят под врящото олио в прохода и започнат да разбиват вътрешната порта, тогава трябва да бягаме.
— Аха! — възкликна Брайън.
Сър Мортимър продължи:
— Има таен проход от замъка, а тунелът излиза малко по-нататък по плажа. Ако броим и тези от селото, които в краен случай също могат да се бият, ще имаме в замъка около сто и петдесет човека. Със сто от тях можем да атакуваме нападателите ни в тил или пък неочаквано да ги нападнем през нощта, когато се оттеглят за почивка, като си мислят, че ние сме обсадени в замъка и по никакъв начин не можем да им избягаме. В своето лекомислие ще допуснат грешка. Ако имаме късмет, ще хванем повечето от тях заспали или пък ще ги стреснем в тъмното. Понеже те са моряци и краката им не са привикнали при нападения или бягство да тичат нагоре-надолу по стръмни пътеки, можем да им нанесем достатъчно щети и те да решат, че сме получили подкрепления от Епископи или от по-близо. Тогава ще избягат обратно на галерите си.
— А бихте ли ни казали горе-долу от коя страна на замъка се намира изходът от тайния тунел? — обърна се Брайън към високия рицар.
Сър Мортимър погледна надолу, усмихна се мрачно и отвърна:
— Мога да ви кажа това, но всичко останало, свързано с тайния изход, е семейна тайна.
Той махна с ръка към близкия склон в дясно на замъка.
— Намира се недалеч в тази посока.
Брайън обмисляше едно свое хрумване.
— В основата на склона на не повече от петдесет ярда10 оттук на плажа има няколко големи скали — каза той. — Дайте ми шестдесет от вашите хора и аз се кълна, че през нощта или по друго време, когато пиратите са заети, ще изляза и с огън или по друг начин ще унищожа корабите им.
— Точно това не искам да става, сър Брайън — каза домакинът. — Ако не могат да избягат с галерите си, ще трябва да останат тук с нас, независимо дали го искат и дали на нас ни харесва. Не забравяйте, че имат числено превъзходство, почти пет към едно. Ако корабите им бъдат разрушени, пиратите ще се бият на живот и смърт и накрая могат като нищо да завземат замъка и да ни избият.
Неочаквано от дъното на шахтата се чу крясък, последван от странен шум и различни гласове.
— Гръм и мълнии! — избухна сър Мортимър, а гласът му отекна из целия залив. С четири огромни крачки рицарят стигна до отвора на стълбището и изчезна надолу.
Глава 8
Останали сами на покрива, Джим и Брайън се спогледаха.
— Брайън — започна Джим, — сега е моментът да ти съобщя последните новини. Успях да тръгна след теб толкова бързо, защото Джон Чандос се появи с кралската заповед, присъждаща ми попечителство над Робърт Фалън.
— Наистина е действал бързо — отвърна Брайън.
— Знам, че решаването на подобни въпроси отнема години и не бях много обнадежден. Но се радвам да те видя, Джеймс, и то при такива обстоятелства.