Петимата мъже се появиха в стаята. Единият носеше лък и колчан със стрели, окачен на колана му. Сър Мортимър посочи стрелеца и нареди:
— Ти отиваш на покрива. Излей олиото, което е останало в котела и го напълни отново, но с вода. Вземи няколко човека, които да ти помогнат и придвижете казана така, че водата да може да се изсипе през стената долу пред портата. Запази олиото във ведра, за да го излеем обратно в котела при нужда. Тръгвай!
Стрелецът изтича нагоре по стълбите.
— Останалите четирима заедно с Бопре съберете всички от замъка, които могат да се бият и слезте на първия етаж. Тези господа и аз ще слезем долу възможно най-бързо. Бопре, трябва ми пълно въоръжение, същото и за гостите ми. Погрижи се за това!
— С ваше разрешение, сър — хладно каза Брайън. — Сър Джеймс и аз можем да се въоръжим сами.
— Добре — отвърна без колебание домакинът. — Ще се срещнем на първия етаж.
Той се втурна към стълбите и заслиза надолу, последван от Бопре и четиримата войници. Джим и Брайън тръгнаха след тях.
— Мисля, че димът идва през амбразурите и прозорците — отбеляза Джим, докато двамата с Брайън навличаха ризниците и запасваха коланите с мечовете.
— Най-вероятно — изсумтя в отговор Брайън. След малко вдигна поглед и погледна Джим в лицето. — Признавам, че възможността да участвам в битка ме радва. Играта на зарове започна да става неприятна.
— Върна ли си всички загубени пари? — попита Джим.
— Спечелих много тази вечер, но не всичко, което сър Мортимър ми взе първоначално. Може да задържи останалото. Повече няма да играя на зарове с него.
— Но ще се сражавате рамо до рамо — каза Джим, докато излизаха от стаята.
— Ядох от храната му и пих от виното му. Не бих го изоставил в беда — отвърна Брайън, поглеждайки Джим през рамо. — Освен това, ако онези пирати нахлуят тук, ние всички ще умрем. Ти и аз ще се бием за живота си. Няма значение, че и сър Мортимър ще направи същото.
Глава 13
Въпреки думите на Брайън, на Джим му се стори, че приятелят му сякаш не се готви за битка на живот и смърт. Лицето му бе придобило щастливо и развълнувано изражение, което прилягаше повече на човек, отиващ на пикник.
Брайън винаги изглеждаше така преди сражение. Джим бе виждал и преди радостното му изражение, но сега, на това странно място и при тези странни обстоятелства, приповдигнатото настроение на приятеля му го накара да се чувства по-добре. Екипирани с всичко необходимо за битката, двамата се отправиха към първия етаж.
Когато влезе за първи път в замъка, Джим не обърна голямо внимание на партера, защото ескортът бързо го поведе нагоре по стълбите към сър Мортимър и Брайън.
Сега Джим видя, че първият етаж представлява обширно помещение, в единия край, на което бяха разположени няколко дървени прегради, подобни на тези в конюшните. Явно при нужда тук прибираха конете, въпреки че на Джим му бе доста трудно да си представи що за кон е този, който може да се изкатери по стръмния криволичещ път до стъпалата, а после и по самите стъпала пред замъка.
Сега обаче клетките за конете бяха пълни със селяни. Останалото пространство бе заето с около стотина въоръжени мъже, натъпкани един до друг като сардели в консерва. На Джим му се стори, че всички те са силно пребледнели — и нищо чудно, нали стояха между зловещата фигура на сър Мортимър, извисяващ се като кула над тях и още по-зловещите врагове, които си пробиваха път към замъка.
— Сър Джеймс! Сър Брайън! — изрева домакинът, щом съзря влизащите Брайън и Джим, после прекъсна разговора, който водеше, втурна се към стълбището, с три огромни крачки взе шест-седем стъпала и пресрещна гостите си, преди самите те да са слезли по стълбите.
— Радвам се да ви видя, господа! — каза сър Мортимър, а гласът му прокънтя из помещението. — Особено сега, когато врагът започва да става настъпателен. Какво повече мога да искам, щом с мен сега са прочутият Драконов рицар, победител на огри16 и злодеи и сър Брайън, прочут като най-добрия боец с копие в Англия!
Това изявление явно имаше за цел да впечатли останалите присъстващи и ефектът си пролича веднага. Джим забеляза как пребледнелите, вдигнати нагоре лица си възвръщат цвета, а паниката започна бавно да отстъпва.
— Бих искал да разменя няколко думи с вас — излая сър Мортимър, мина покрай тях и им махна да го последват обратно на горния етаж. След като се скриха от погледа на селяните и войниците, домакинът понижи гласа си до шепот, който едва ли можеше да се чуе долу.