— Да — кима домакинът. — Палмира се намира навътре в сушата, на известно разстояние от другата страна на планините. Палмира е търговски център и важна спирка в маршрута на керваните. Вероятно бащата на твоята дама е станал търговец и затова е в Палмира. Ако се е устроил добре там, може изобщо да не иска да се връща у дома.
— Как можем да стигнем до Палмира? — попита Брайън.
— Единственият разумен начин да се стигне дотам е да се присъедините към някой керван, пренасящ стоки към Палмира и градовете отвъд нея. Маршрутът минава през планините, които понастоящем са опасни, защото там е разположена твърдината на асасините18. Намира се в Каср Ал-Абиад или Белия дворец и от няколко години е в изключителен подем.
— Асасини ли? — попита Джим, изпреварвайки Брайън с няколко секунди.
— Да — отвърна домакинът. — Те поне твърдят, че са асасини или по-точно хашашини и не бих се наел да споря с тях. Разбира се, това не са истинските асасини, които водят началото си от Хасан Ибн Ал-Сабах, първият „Старец на планината“. Преди около триста години той превзел крепостта Аламут в долината близо да Казвин. Аламут се превърнал в техен главен щаб в продължение на много години, чак докато монголите не започнали да превземат крепостите на асасините една по една. Накрая паднал и самият Аламут, а последната крепост на асасините в Сирия, Каф, била превзета след по-малко от сто години. Братството обаче се появява и сега от време на време. Не знам името на този, който се нарича Велик водач на групата в планините, през които вие ще минете, но той е суфит — един от правоверните, които почитат Аллах, но по свой странен начин. Бил е призован да стане исмаилит и да се присъедини към онези исмаилити, които са хашашини или асасини. Керванът обаче, е подготвен за опасностите и хората в него са въоръжени. Ако не се отделяте от групата, имате добри шансове да стигнете невредими до Палмира.
— Не ми изглежда чак толкова трудно — каза Брайън. — Всъщност, една малка схватка по пътя би разчупила скуката от пътуването.
— Радвам се, че си така спокоен и уверен — усмихна се магьосникът. — Все пак ви съветвам да си отваряте очите, не само заради асасините, но и за други врагове, повечето от които са Естествени. Между скалите могат да се спотайват истински демони, а също и различни таласъми, духове и гули19. Може да се натъкнете дори на рифон или базилиск, въпреки че в наши дни те се срещат рядко и едва ли ще нападнат керван.
Лицето на Брайън пребледня, а Хоб скочи от масичката върху рамото на Джим и се вкопчи във врата му.
— Какво ще искат от мен? — попита духчето с тънък глас. — Какво ще искат подобни същества от хобгоблин като мен?
— Успокой се — каза Джим. — Ще се погрижа нито асасините, нито базилискът да не те закачат.
Хоб въздъхна с облекчение и седна върху рамото на Джим. Абу Ал-Ксаир наблюдаваше хобгоблина с голям интерес. След кратко колебание Хоб се обърна към магьосника:
— Тук някъде има ли огнище?
— Съжалявам, малки приятелю, но тук нямаме огнища. В кухнята има запален огън. Сър Брайън, трябва да говоря със сър Джеймс насаме. Ако нямаш нищо против, ще ти покажат стаята за гости. Ще минете през кухнята и Хоб ще види с какъв огън и дим разполагаме.
— Разбира се, ще се радвам да го сторя — каза Брайън и се изправи бързо и гъвкаво от възглавницата, без дори да се подпира с ръка на земята. — Значи ще поостанем тук?
— Само тази нощ. Уредих да пътувате с керван, който тръгва утре.
Джим усети зад гърба си ново раздвижване на въздуха и се чу гласът на Маджид.
— Какво ще заповядаш, господарю?
— Покажи на сър Брайън стаята, в която ще пренощуват той и сър Джеймс. Пътьом минете през кухнята и покажи на нашия малък приятел огньовете, на които се готви. Сигурно Хоб ще иска да се премести на рамото на сър Брайън?
Хоб веднага подскочи и се озова върху рамото на Брайън, който изглеждаше леко смутен, но не възрази, когато духчето се вкопчи здраво в шията му. Джим ги проследи с поглед, докато вратата се затвори безшумно, после отново се обърна към Абу Ал-Ксаир.
— Не искаш дори Хоб да чуе това, което ще ми кажеш. Защо?
— Мисля, че засега така е най-добре. Радвам се, че си така уверен в способностите си да се справиш с всички онези същества, които могат да нападнат кервана. Всъщност, опасността е малка. Повечето от споменатите създания предпочитат самотни жертви и едва ли атакуват голяма група хора. От друга страна, ако изобщо срещнете монголи, те може да са толкова многочислени и свирепи, че керванът да е напълно безпомощен пред тях. В такъв случай препоръчвам да не им оказваш никаква съпротива. Просто им обясни защо пътуваш за Палмира. Уредих да носиш със себе си малко вино и малко варен алкохол — мисля, че на север го наричате бренди, а и с други имена. С виното и брендито можеш да подкупиш монголите. Можеш също да им обещаеш всичко, за което смяташ, че ще ти осигури безопасно пътуване. Освен това, добре би било, ако направиш така, че алкохолът да се появи по магически начин. Няма значение дали наистина ще използваш магия или ще приложиш някой трик. Разбирам, че напоследък пестиш магическата си енергия и приветствам тази постъпка. Ако виното и брендито се появят по вълшебен начин, монголите няма да си помислят, че в кервана има още скрит алкохол. Ако им хрумне подобна мисъл, ще разпердушинят всичко. Известно е, че монголите са пристрастени към алкохола.
18
Английската дума assassin = наемен убиец, атентатор, произлиза от арабски, като означава буквално „този, който дъвче хашиш“. — Б.пр.
19
гул (ghoul) е дух, който според мюсюлманския фолклор ограбва гробове и яде трупове. Донякъде е подобен на вампира. — Б.пр.