Репликата бе изречена тъкмо навреме. Щом Келб млъкна, камъкът спря скърцащото си движение нагоре и разкри отвор, достатъчен човек да се измъкне навън на огрения от звезди планински склон. Наоколо имаше само скални отломки и няколко хилави храста. Келб се засуети отзад и след миг чуха как плочата изскърцва, затваря тунела и настава тишина.
— Сега вече проходът е затворен — доволно заяви Келб.
— Това е добре — разнесе се глас в тъмнината. — Не се познава, че тук има врата. Това може да е много полезно. Абу Ал-Ксаир ми е казал истината, въпреки че не съм мюсюлманин. Е, пак се срещнахме, франки.
Това беше гласът на Байджу, монголът от кервана.
Глава 21
Джим погледна в посоката, от която идваше гласът, но не можа да види нищо друго, освен три или може би четири бледи светли петна, които приличаха за оптическа измама и като че ли леко се местеха и променяха контурите си.
— Нощни дяволи! — изпищя Келб. — Помощ, господарю!
— Уж си джин, пък те е страх от нощни дяволи! — Джим усети как тялото на кучето се притиска към прасците му.
— Да се боя! — каза Келб с треперещ глас. — Аз? Аз съм най… най-могъщия джин, но някои от тези нощни дяволи могат да бъдат много свирепи, господарю.
— Отпрати джина — обади се гласът на монгола. — Искам да говоря с теб насаме.
— Тръгвай! — нареди Джим на Келб.
— Но, господарю…
— И да не си посмял само да станеш невидим! — добави заплашително Джим. — Веднага ще разбера и ще ти се прииска да си имаш работа с дяволите, а не с мен!
Разбира се, това бе напълно празна заплаха. Освен, че не знаеше нищо за нощните дяволи и техните способности, Джим отлично разбираше, че никога не би могъл да се отнесе жестоко дори с джин. Все пак натискът върху прасците му изведнъж спря. Джим се обърна към мястото, от което идваше гласът на Байджу:
— Не разбирам как си се озовал тук и защо?
— Преди известно време бях в Триполи и посетих Абу Ал-Ксаир малко след като се бе срещнал с вас. Исках да го попитам кога ще се появи отрядът от Златната Орда и как може да бъде спрян. Абу Ал-Ксаир погледна в една чаша с вода и ми каза само две неща: първо, че спирането на Ибн-Тарик е ключът към спирането на Златната Орда и второ, че вие двамата сте единствените, които могат да спрат Ибн-Тарик. Трябваше да ви открия тук, точно сега и да ви помогна да стигнете до Палмира преди кервана.
— И ти дойде тук само защото Абу Ал-Ксаир те е посъветвал така? — попита Джим. Той смяташе Байджу за мнителен и недоверчив човек.
— Магьосникът ми каза всичко, което знаеше — отвърна монголът. — Ти самият си вълшебник и разбираш това. Платих цената, която ми поиска, в злато — не в сребро, а в злато! — и той ми даде своя съвет. Знаеш по-добре от мен дали един магьосник би излъгал, след като е определил заплащането и го е приел.
Байджу бе прав. Магическите правила бяха категорични по този въпрос. Абу Ал-Ксаир не можеше да измами някого, с когото се е спазарил и е сключил сделка. Ако това е широко известен факт, дори сред монголите, тогава не бе чудно, че той се е доверил на магьосника. Абу Ал-Ксаир явно наистина не знаеше защо Златната Орда ще бъде спряна, ако се спре Ибн-Тарик.
— Покажи се — каза Джим на Байджу.
— Да — добави Брайън отзад, — покажи се заедно със спътниците си, монголецо.
Байджу се изсмя кратко и подигравателно:
— Ами тогава светни, магьоснико, въпреки че аз на твое място бих предпочел тъмнината. Все още сме близо до Каср Ал-Абиад и стражите по кулите могат да забележат светлината.
— В такъв случай е най-добре да минем без осветление — каза Брайън. — Какво мислиш, Джеймс?
— Мисля, че си прав, Брайън.
— Близко е до ума — подметна Байджу с презрителен глас. — Елате насам. Довел съм по една бяла камила от Басра23. Те са много по-бързи от товарните животни в кервана. С тях ще наваксаме и след пет дни ще бъдем в Палмира.
Джим усети, че кучето отново се притиска към прасците му. Чу се гласът на Келб:
— О, всемогъщи господарю, прости на непокорния си и лош слуга, че се появява без разрешение, но какво ще стане с мен?
— Той е джин — намеси се монголът, — може и сам да стигне до Палмира.
— Господарю…
— Не — строго го прекъсна Джим. — Както Байджу отбеляза, ти си джин. Ще се срещнем в Палмира. Ти ще се придвижваш сам и когато пристигнем, ще те повикам.
— Господарю…
— Тръгвай!
Натискът върху краката на Джим изчезна.
— Джинът си отиде — каза той, — сега какво ще правим?
— Следвайте гласа ми — отвърна Байджу.
Брайън сложи ръка на рамото на Джим и двамата запристъпваха внимателно по неосветения и изключително неравен терен. Джим се спъна веднъж в нещо като голям плосък камък или малка скала и едва не падна. Когато отново си възвърна равновесието, усети дъха на Байджу. Миришеше на алкохол. Дребният монгол явно бе пил, но гласът му звучеше достатъчно трезво.