Брайън не довърши изречението.
— Разбира се, че има начин — отвърна Джим, — но положението не е чак толкова безнадеждно. Ще използвам магията, след като опитаме всички други средства. Имам предвид, че съществуват случаи, при които магията е безполезна.
Джим се огледа наоколо.
— Искаше ми се да знам повече за мястото, на което се намираме. Това тук прилича ли ти на градския затвор?
— Не точно — колебливо отговори Брайън. — Градските затвори обикновено са подземни тъмници, като онази под двореца на френския крал в Брест24, от която ти измъкна мен и Джилс. Тогава бяхме за последно във Франция. Тези килии са не само сухи, но и чисти.
— Чисти ли? — Джим се огледа с невярващ поглед.
— Да — кимна Брайън и продължи с почти радостен тон, — това тук е място, на което затварят високопоставени личности. Онова в ъгъла много ми прилича на нощно гърне.
Джим реши, че не желае да участва в по-нататъшни дискусии относно удобствата в килиите.
— Смятам, че си прав, Брайън. Искам да разбера как изглежда останалата част от сградата, но не искам да си хабя магията. Имам подозрения, че наоколо се навърта друга магия и ни наблюдава.
Той се вгледа замислено в примигващата светлина на факлата и опушения таван над нея. После каза:
— От друга страна, тук има малко пушек, който по някакъв начин излиза от стаята. Сигурно през вентилационен отвор. Може би Хоб ще успее да яхне дима, да мине през този отвор, да пообиколи наоколо и после да ни разкаже как изглежда сградата.
Джим обърна глава и попита през рамо:
— Хоб, мислиш ли, че ще се справиш с тази задача?
Никой не отговори.
— Хоб? — повтори Джим, но тъй като отново никой не отговори, той бръкна в торбичката на гърба си, където се криеше духчето. Сега тя висеше празна.
— Отишъл ли си е? — попита Брайън, след като Джим отпусна ръце.
— Да. Когато срещнахме Ибн-Тарик в кервансарая, Хоб беше с мен. Димът от мангала ме накара да се разкашлям и Хоб ме заговори.
— Едва ли си е тръгнал без твоето разрешение или заповед! Едва ли би напуснал своя лорд просто ей така! Що за хобгоблин е това?
— Всички хобгоблини са такива — отвърна Джим и усети леден пристъп на страх. — Сигурно си е помислил, че това е спешен случай, при който трябва да се върне у дома в Англия и да разкаже на Анджи и Джеронд какво се е случило с нас.
— Да се върне в Англия и да разкаже на Анджела и Джеронд? Как така?
— Такава е уговорката, когато двамата с Хоб тръгнахме по твоите следи. Не си ли спомняш, че ти разказах за това в замъка на сър Мортимър? Може да се случи така, че аз да не съм в състояние да наредя на Хоб да отиде при Анджи и Джеронд и да им предаде съобщението. В такъв случай Хоб сам трябва да прецени дали да тръгне или не. Помислил си е, че нашият арест е точно такава критична ситуация и е яхнал дима от мангала, след като ни изведоха от кервансарая. Не сме го забелязали, защото Хоб се опитва да бъде почти невидим, освен това всички зяпаха как ни отвеждат, а и съседните сепарета бяха празни. Обзалагам се, че е станало точно така!
— Но ако всичко това е възможно…
— За него е напълно възможно. Колкото по-бързо е яхнал дима, толкова по-бързо пътува. Хоб смята, че от всяка точка на земята може да стигне до вкъщи най-много за няколко часа.
Брайън мълчеше, после попита отново:
— И Хоб ще разкаже на лейди Анджела, че някакви войници са ни арестували, отнели са ни оръжията и са ни хвърлили в тъмница?
Джим мрачно кимна.
— Но така само ще се разтревожи, а също и Джеронд, когато научи!
— Точно за това си мислех и се тревожех. Анджи ще разбере, че ние се намираме на някакво опасно място, а тя е в Англия, отдалечена на няколко хиляди мили, без да може да стори каквото и да било.
— Разбира се, те ще искат да дойдат и да ни помогнат — каза Брайън, — за Джеронд съм сигурен.
— Анджи ще иска същото. За щастие, не могат да го направят. Как биха могли да дойдат тук?
— Как бихме могли да стигнем до там? — попита Анджи, крачейки напред-назад из спалнята в Малънконтри. Джеронд бе приседнала на края на леглото, а Хоб се носеше върху облаче дим, което се издигаше над огъня в огнището и се рееше из стаята. Навън бе прекрасен пролетен ден, но стените на замъка щяха да се стоплят чак след месец и затова камината все още се употребяваше.
— Аз все ще успея да събера пари за пътуването — каза Джеронд. — Но ще отнеме месеци да стигнем до Палмира.
— Там е проблемът — кимна Анджи и продължи да крачи. — Засега имам достатъчно пари в замъка, а можем да вземем и няколко скъпоценни камъка, които да продадем в който и да е град по пътя и да си набавим още средства. Обаче ти си права, че ще минат месеци, преди да се доберем до Палмира. За това време кой знае какво ще се случи с Джим и Брайън. Не само трябва да отидем там, но трябва да го направим и бързо.