— Добре! — ентусиазирано кимна Джеронд, после попита с глас, издаващ по-скоро любопитство, отколкото страх. — Боли ли много?
— Никак даже — отвърна Анджи, — застани неподвижно, а аз ще се съсредоточа и ще си представя, че си дракон. Не съм сигурна как точно превърнах себе си, но знам, че мога да го повторя. Ти трябва само да се постараеш и да бъдеш търпелива. Мисля, че твоето превръщане ще отнеме малко повече време.
Драконът затвори очи, сви ноктестите си лапи в юмруци и пое дълбоко въздух.
— Джеронд е дракон, Джеронд е дракон, Джеронд е дракон, Джеронд е дракон…
След няколко безуспешни опита Анджи въздъхна дълбоко и погледна Джеронд.
— Изглежда се налага малко да ми помогнеш. Затвори очи и си повтаряй „Аз съм дракон, аз съм дракон…“ докато се опитвам да те превърна в такъв.
— Добре, Анджела. Трябва ли също…
Чу се силен трясък и от нищото се появи облак дим. След миг на покрива стоеше Каролинус. Изглеждаше девет фута висок, а дъхът му свистеше от гняв.
— НЯМА ДА СТАНЕ ТАКА! — изкрещя магьосникът. Джеронд и дракона отвориха очи и издишаха, но не казаха нищо.
— Анджи — продължи Каролинус, — това е краят… или почти краят! Един калпазанин ми стига! Съпругът ти ходи по света, и прахосва магическа енергия наляво и надясно, като че ли тя расте по дърветата! Освен това оплеска всичко и като по чудо намира логическо обяснение на всяка каша, като си служи с понятията от другия свят, в който сте живели преди. Двама такива като Джим вече са прекалено много! Аз съм стар човек, Анджела Екерт, и не мога да се разправям с вас!
— Трябва да намеря Джим! — каза драконът.
— Да, но не по този начин! — отсече Каролинус и изведнъж Анджела прие отново предишния си вид.
— Как смееш! — развика се тя.
— Първо вземаш това, което ти нямаш право да притежаваш! — отговори Каролинус. — Анджела Екерт, не може да издирваш Джим, превърната в дракон. Да не говорим пък да превръщаш и Джеронд и да я вземеш със себе си! Всъщност ти въобще не можеш да се преобразяваш в дракон. Ако Джим иска да те превърне в нещо, аз не мога да го спра, защото той има право да постъпи така. Ти обаче сама не трябва да се превърнеш не само в дракон, но и в каквото и да било друго нещо. Все пак обаче опита и по този начин наруши всички правила на „Encyclope’die Ne’cromantick“25. Ти си нелицензиран магьосник, занимаващ се с магия без надзор на старши магьосник и без да си получила каквото и да било разрешение. Знаеш ли, че балансът на Силите бе разклатен за цяла минута!
— Нека се клати! — отвърна Анджи, която също изглеждаше с няколко фута по-висока и гледаше Каролинус в очите. — Трябва да измъкна Джим от бедата, в която се намира и ти не можеш да ме спреш. Ако ми попречиш да се превърна в дракон, значи ми пречиш и да му се притека навреме на помощ. Ако нещо се случи с Джим, защото ти си ме задържал… по-добре внимавай, Каролинус! Сериозно ти говоря!
— Бог да ми е на помощ! — каза Каролинус, защото Анджи явно не се шегуваше.
— Просто те предупреждавам — повтори тя със същия тон.
— Анджи, това са глупости. Не знаеш ли, че не можеш да навредиш на майстор-магьосник, като мен?
— Ще намеря начин! — изръмжа зловещо Анджи.
— Боже Господи! — повтори Каролинус и добави с учуден глас: — Анджи, нямах представа, че ти…
— Е, сега вече знаеш.
— Скъпа моя — търпеливо заговори Каролинус, — повярвай ми, съчувствам и на теб, и на Джим. Бих им помогнал, ако можех, но не мога. Ако успееш да го спасиш сама, без да използваш магия, аз пръв ще те поздравя за това. Това обаче, което се опита да направиш преди малко, не е възможно, а и никога не е било. Съжалявам, Анджи. Това е последната ми дума.
И Каролинус изчезна. Гневът на Анджи бавно се изпари и двете с Джеронд мълчаливо се спогледаха.
— Не се тревожи, Анджела — спокойно каза Джеронд. — Ще намерим друг начин да спасим Джеймс и Брайън.
— Какъв друг начин? — попита тихо Анджи.
Хоб леко се изкашля. Звукът бе толкова тих, че ако не беше пълната тишина на върха на кулата двете жени, обърнати една към друга, не биха го чули. Но сега се обърнаха към Хоб. Духчето отново прочисти гърлото си и като че ли се сви под погледите на двата чифта очи, вперени в него.
— Аз имам една идея…
Анджи въздъхна и каза:
— Добре, Хоб, ще ни я кажеш по-късно. Сега трябва да мислим за други неща.
— Не, не! — извика развълнувано Хоб. — Знам по какъв начин можете бързо да отидете при милорд Джим и милорд Брайън. Ще използваме дима и…
Двете жени се спогледаха.
— Но нали ти каза… — започна Джеронд.
— Знам, какво съм казал — усмихна се Хоб, — че не мога да нося едновременно двама възрастни човека. Обаче размислих и реших, че мога да потърся помощ. Тоест, ако постигна съгласие и получа разрешение.