Победата беше горчива и предвещаваше вероятен погром.
Но Марсиак не го беше грижа за това.
Приклекна, повдигна леко главата на Лепра, който отвори клепачи.
— Това… това не боли чак толкова… колкото съм свикнал — рече мускетарят със слаб и отчаян глас. — Много… Много е сериозно, нали?
Гасконецът не можа да му отговори нищо.
Като отмести напластените с пот и с кръв коси, които падаха над очите на приятеля му, той кимна и се опита да се усмихне.
— Дракон!
Когато прозвуча този вик, не всички успяха да залегнат. Преминавайки като вихър между кулите близнаци на „Парижката Света Богородица“, Архай избълва огън срещу Голямата галерия и изненада няколко Черни гвардейци, които пламнаха като факли и с вопли потънаха в бездната.
— По дяволите! — изруга Ла Фарг. — Какво става?…
Той се надигна и не можейки да повярва на очите си, се взря в дракона, който правеше кръгови движения над остров Сите. Камбаната продължаваше да звъни, но вече не го плашеше. Очевидно магията на шатленките беше престанала да действа.
Това означаваше, че катедралата е обречена.
— Влизайте вътре! — разпореди се капитанът на Остриетата. — Влизайте вътре.
Архай вече се връщаше.
Отнасяйки ранените, гвардейците се разположиха в кулите. Ла Фарг, Ленкур и Сен Люк сториха същото. Мелезът затвори вратата в момента, когато, сякаш увиснал във въздуха и размахвайки бавно криле пред Голямата галерия, драконът изригна жарава, така че превърна в прах труповете и разяде като с киселина камъка.
След това Архай полетя отново.
Последните защитници на „Парижката Света Богородица“ се събраха в кораба около майка Беатрис д’Осен. Бяха само двайсетина, включително и Остриетата, а повечето от тях бяха ранени. Всичките бяха изтощени. Бяха се сражавали, бяха страдали, бяха видели как падат другарите им по оръжие, и предчувстваха, че всичко е било напразно.
Престанаха да се съмняват, когато камбаната спря да звъни. Архай триумфираше.
— Трябва да се махаме оттук — рече Ла Фарг.
— Да бягаме ли? — сопна му се Рейно д’Омбрьоз.
— Архай скоро ще превърне тази катедрала в пепелище и нито вие, нито аз можем да му попречим.
— Капитанът е прав — намеси се настоятелката на вълчиците. — Трябва да се готвим за други битки.
Набързо направена превръзка обгръщаше раненото ѝ рамо, беше бледна, с изострени черти, но в очите ѝ гореше непоколебима решимост. Много спокойна, тя размисли и каза:
— Ще стигнем до Епископския дворец през сакристията9. Така ще се спасим от погледа на дракона.
Рейно кимна и започна да раздава заповеди, докато настоятелката хвана Ла Фарг под ръка и му довери:
— Дръжте се, ако можете. Все още има надежда.
— Зная, майко.
Сигурен в победата си, Архай обикаляше около „Парижката Света Богородица“.
Опиянен от могъществото си и от възвърнатата си свобода на действие, той ръмжеше триумфално. Ересиарха вече нямаше власт над него: беше като замаян, удавен от простите и брутални чувства, които ръководеха примитивния дракон. Така че той можеше да се отдаде на долните си инстинкти, да лети и да разрушава.
Архай сякаш си играеше, като изригваше огнени езици, които експлодираха на различни места из Париж. Изгори мелниците на хълма Сен Рош, забавляваше се да подпалва големите дървета в парка на двореца Тюйлери и накрая пак се върна към „Парижката Света Богородица“. Набра скорост, прицели се във витража, който украсяваше главната фасада на катедралата, и прилепил криле към тялото си, премина през него, предизвиквайки взрив от разноцветни стъкла, които се посипаха вътре.
Остриетата чакаха на стъпалата на хора. Ла Фарг беше в средата, а до него стояха Ленкур, Сен Люк, Марсиак и дори Лепра, който, агонизирайки, едва се държеше на крака и здраво се беше подпрял на рамото на гасконеца. Всички държаха рапири в ръце, защото в този час не си представяха, че биха могли да загинат по друг начин.
Мъжете чакаха прави.
Заинтригуван, изпълнен с подозрение, огромният дракон напредваше с бавни и тежки крачки, лапите му чупеха плочи всеки път, когато се докосваха до пода, а люспестата му опашка метеше каменни отломки.
9
Помещение, където се съхраняват богослужебните съдове и където свещениците се преобличат преди служба.