— В такъв случай защо шатленките си мълчат? Защо пазят в тайна толкова ужасяващо пророчество? Имат ли нещо да крият? Нещо още по-чудовищно от опасността, надвиснала над Париж?
— Точно това трябва да разберем — отсече Ла Фарг.
Думите му бяха последвани от изпълнено с изумление мълчание.
— Ние ли? — рече Марсиак. — Защо ние?
— Защото някой трябва да го направи, а никой друг няма да се заеме. И също така, тъй като аз взех решение.
Гасконецът реши, че последната причина е най-убедителна.
— Добре — съгласи се той.
— Нямам никакви скрупули да се разровя в мръсното бельо на шатленките — заяви Сен Люк. — Но Кардиналът може да погледне на нещата от съвсем друг ъгъл, като имаме предвид обстоятелствата…
— Шатленките са могъщи — заяви Ленкур. — Днес те се ползват от подкрепата на краля, на Парламента и на народа, докато Кардиналът е подложен на критики повече от всякога. Също както Сен Люк, дълбоко се съмнявам, че Негово Преосвещенство ще одобри нашата инициатива.
— Така е — призна капитанът на Остриетата. — Ето защо няма да споделяме нищо с него.
Имаше много истински измислени имена, но го наричаха Благородника, по названието на един от двайсет и двата големи аркана на Тарото на Сенките4. Това беше традиция в ложата, към която с гордост принадлежеше, толкова тайна ложа, че беше натоварена с легендарна аура дори в лоното на Черния нокът. И така, като тайнствено проклятие, ложата на Арканите предизвикваше вцепеняващ страх сред тези, които вярваха, че тя съществува, а у другите — суеверен респект, изпълнен с предпазливост и с безпокойство. Дори могъщите господари на Великата мадридска ложа доста се колебаеха дали да ѝ поискат сметка, когато се досещаха за плановете ѝ. Колкото до членовете, те се подчиняваха на един от Арканите: Ересиарха.
Седнал в орехов фотьойл с велурена тапицерия от Женева, Благородника размишляваше пред огледало, поставено върху изтеглена до стената маса, между свещите на два големи сребърни канделабъра. Ръката му почиваше апатично, преметната през облегалката, с върха на пръстите си държеше чаша, пълна със златна течност, от която отпиваше бавно, зареян в мислите си. Русите му коси бяха още влажни от банята, която току-що бе взел, за да се освежи. Тази вечер беше само по панталон до коленете и риза от скъпа материя, прилепнала към мократа му кожа. Висок и слаб, беше на около трийсет години. Чертите на лицето му бяха фини, почти женствени; притежаваше странен и перверзен чар. Беше красив, но хората трепереха, когато общуваха с него.
Последните блясъци на пламтящия залез проникваха през завесите. Искрящи частици играеха сред полумрака и спокойствието на приятния кабинет за четене, придаваха пурпурен цвят на политурата на мебелите, на ламперията, на богатите тапицерии, на безценните позлатени повърхности. Течното злато в чашата на Благородника леко се поклащаше и от него се разнасяше опияняващо ухание.
Магьосницата влезе.
Виждайки в огледалото, че се приближава строен силует, Благородника се усмихна, без да се обръща, и впери поглед в отражението му. Тя беше гола, ако се изключат белите чорапи, пристегнати с панделки от ален велур. Облечена беше в безсрамието и в увереността си. Вървеше напред, като също се усмихваше, великолепна и чувствена, бавна, а тежките къдрици на кафеникавочервените ѝ коси падаха чак до тъмните зърна на гърдите ѝ. Беше спала или мързелувала почти през целия ден и сега излизаше нощем, за да се отдаде на жесток разврат, който ѝ носеше развлечение. Както Благородника, тя принадлежеше към ложата на Арканите. И също като него беше представителка на младото поколение дракони — „новородените“, за които човешката форма беше напълно естествена.
Магьосницата се наведе над рамката на фотьойла, за да целуне Благородника по бузата. След това тя заобиколи стола, обърна се с гръб и седна гъвкаво на ръба на масата, пред огледалото с двата канделабъра близнаци. Лукав блясък искреше в очите ѝ, когато пъхна обутия си в коприна крак между коленете на Благородника, провря го между бедрата и стигна до слабините му.
Той я остави да действа.
— Ще ми разкажеш ли? — запита тя закачливо и започна да го гали.
— Тази нощ разговарях с Ересиарха. Великата ложа е разтревожена. Изпитва безпокойство и очаква резултати.
— Нима някога е правила нещо друго?
— Така е. Но залозите са големи. Нашите съюзници са малко и мълчат. Враговете ни се увеличават и говорят на все по-висок глас. Те заявяват, че действията ни не водят до нищо, а струват много.
4
Таро е колода карти, които служат за предсказване на бъдещето и за тълкуване на определени положения в живота. Състои се от 78 карти, разделени в две групи: 22 карти (големите аркани) и 56 карти (малките аркани). Всеки от големите аркани има оригинален образ и уникално название. Предполага се, че тарото се е появило в Европа първо в Италия в началото на XV в., като първата колода е Висконти-Сфорца. Съществува легенда, че в Древен Египет имало храм с 22 стаи, а на стените били изобразени символични картини, от които произлезли големите аркани. Други свързват произхода на тарото с кабалата и с нейните 22 букви. Съществуват много видове таро, а споменатото от Пиер Певел „Таро на Сенките“ е негово изобретение.