— Платих!
— Недостатъчно! Подхвърли ми жалки двайсет дение6!
С обратната част на дланта си мъжът цапардоса проститутката по лицето. Тя падна назад и удари черепа си в стената, а от устата ѝ потече кръв.
— Сега вече ти платих както подобава.
В този момент грубиянът забеляза, че Марсиак го наблюдава.
— Ами ти? Какво ме зяпаш? — изсъска той.
Гасконецът го измери пренебрежително, след това обърна поглед към прозореца.
Пияницата се отдалечи, докато жената се надигна и започна да го кълне гневно. Марсиак отпи от виното си и изчака той да излезе на двора. Там трима въоръжени с тояги мъже го дебнеха, без предупреждение го халосаха откъм гърба, а после се ожесточиха, окуражавани от ограбената проститутка. Накрая му изпразниха джобовете и го захвърлиха целия в кръв сред боклуците. Гасконецът се взря в един от биячите: той беше старият му познайник Касапина. Учуди се, че го среща тук. Навън никой не му попречи да нанесе последен удар на агонизиращата вече жертва.
— Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Марсиак се обърна към мъжа, който току-що влезе и тръгна към него усмихнат. Заварен неподготвен, той прие приятелското и сърдечно ръкостискане, преди другият да го остави на мира и да рече:
— Щастлив съм, че те виждам отново. Отдавна не сме се срещали, нали?
Без да чака отговор, Мортен напълни две чаши с вино от оставената на масата бутилка.
— Да се чукнем — предложи той и подаде едната чаша на Марсиак.
Кестеняв, с белег на брадичката, който не пречеше на чара му, той беше в отлична форма, но доколкото гасконецът можеше да прецени, изглеждаше надебелял. Беше облечен като наемник, носеше тежък дублет от биволска кожа, а в десния му ботуш беше втъкнат кинжал. Рапирата и портупеят му бяха оставени на рамката на един стол.
Изглеждаше искрено доволен, че отново се вижда с Марсиак.
— Как си? — запита той. — Чух, че си имал проблеми с госпожа Рабие?
— Сметките ни са уредени.
— Отлично. Лоша жена е тя. Не е препоръчително да си ѝ длъжник — той вдигна чашата си и я пресуши наведнъж, докато Марсиак се задоволи само с една глътка. — Е, на какво дължа удоволствието от посещението ти?
— Търся едно от момичетата на Габриел, което изчезна.
Мортен помръкна.
— О! — възкликна той. — Манон, нали?
— Да. Какво се е случило през въпросната вечер? Знаеш ли?
— Габриел направи огромен проблем, но всъщност няма никаква мистерия…
В този момент Касапина и бандата му минаха по коридора, разговаряйки весело. Мортен не можеше да ги види, но ги чу.
— Това Касапина ли беше? — запита той с безпокойство.
— Да.
— Повикай го, ако обичаш.
— Не.
Мортен изгледа гасконеца, след което гръмогласно призова довереника си.
— Касапино!
Наемникът се върна и се появи на прага. Висок, с дълги и мазни коси, той носеше в ръка тоягата, която беше използвал срещу пияницата. По нея имаше следи от кръв и от косми.
— Господарю?
— Уби ли го?
— Може би.
— Ако не помръдва, щом падне мрак, го хвърли в Сена.
— Така и ще направя.
— Онази вечер Касапина беше на пост — обясни Мортен на Марсиак и отново се обърна към кръвопиеца. — Марсиак е мой приятел. Кажи му какво се случи през нощта, когато момичето от „Малките жабчета“ изчезна.
— След вечеря тя се качи в една стая с млад благородник. На сутринта бяха духнали заедно. Дори не бяха се доближавали до леглото.
Касапина не каза нищо повече.
— Това ли е всичко? — запита гасконецът.
— Ами… да.
Мортен благодари на Касапина, който си тръгна.
— Виждаш ли? — рече той. — Няма никаква мистерия. Млад мъж си харесва хубава курва и я отмъква, убеден, че любовта им ще надделее над всички препятствия. Това ще продължи, докато птичката се сети колко ѝ липсва гнездото на порока…
Двамата размениха дълги погледи, без да мигнат, и Марсиак усети предизвикателство в очите на Мортен. Господарят на Кучешкия двор сякаш искаше да му каже: „Чу каквото имах да ти казвам. Сега или ми отправи обвинение, или изчезвай.“
— До съвсем скоро — обеща му Марсиак и излезе.
Майка Дьо Восамбр прие Анес в големия двор в Храмовия замък. Тя я чакаше сама, седнала на каменна пейка. Не стана, но затвори требника си, когато младата жена приближи.
— Бъдете добре дошла, Мари-Анес.
— Майко.
— Седнете до мен за малко, ако обичате!
Анес се настани неохотно, а настоятелката на шатленките забеляза това.
— Отпуснете се, дъще. Тук нищо не ви заплашва.
— Дори възможността да бъда хвърлена в някоя килия в кулата ли? Вече имам опит…