Ересиарха откачи една поставена на стената рапира, разгледа я и рече:
— Прекрасна е. От Толедо, нали?
— Да.
— Там майсторят най-добрите.
— В Толедо ги закаляват съвършено — отговори машинално Благородника. — Но предпочитам остриетата от Болоня.
Вождът на Арканите леко се намръщи и върна рапирата на мястото ѝ. За известно време помълча, после рече с твърд глас:
— Трябва да ѝ отдадем дължимото — Пазителката много ловко и много спокойно си тъче паяжината. Обаче не бива да се учудваме. Тази горгона7 винаги се е отнасяла враждебно към Великия промисъл и отдавна се готви да ме измести…
Благородника кимна.
— Тя е в Мадрид, знаете ли? — продължи Ересиарха. — В този момент Пазителката е в Мадрид, където се подмазва на старчоците от Първата ложа и се опитва да ги убеди, че би могла много по-успешно да ръководи Арканите и че Черният нокът не би се оплаквал от нас, ако… — той не завърши изречението. — Прави всичко това, за да спаси Арканите от бездната, към която аз съм ги бил тласкал! — изкиска се тихо, но Благородника не се хвана на въдицата. — Бездна — повтори той с горчивина. — Но какво ще стане с Арканите, ако тя застане начело? А? Какво ще стане?
Погледът на Ересиарха странно се скова и той добави почти шепнешком:
— Предпочитам бездната…
Благородника отново остана безмълвен.
Другият бавно се завърна от отвъдния свят, където го бяха отвели мислите му.
— Пазителите също интригантстват срещу нас — рече той. — Шатленките ни преследват, Черният нокът ни изоставя и някои от нашите ни предават. Не е време за игрички: ако искаме да останем живи, трябва да се справим с враговете си. Ще бъдете ли на моя страна, Благороднико?
— Ще бъда.
— А гарантирате ли за Магьосницата?
— Както за самия себе си.
— Тогава скоро ще ви поверя специална задача.
— А дотогава?
— Дотогава трябва да подготвим победата си. Не съм се отказал от нашия Велик промисъл. Бихме го постигнали отдавна, ако не бяха тези проклети шатленки, но смятам, че можем да го осъществим, преди да стане късно. И тъй като хитростта с Алхимика не успя, трябва да прибегнем към по-… радикални методи.
В покоите, които Алесандра заемаше в Кардиналския дворец, Ла Фарг се опитваше да обобщи наум онова, което му беше разкрила Италианката.
Анри IV беше убит на 14 май 1610 г., на следващия ден подир коронацията на кралица Мария Медичи, докато се подготвяше да тръгне на война с Испания. Беше пронизан с нож в Париж от католик фанатик на име Раваяк и — независимо че известно време подозираха Черния нокът — накрая разследването стигна до извода, че това е било изолиран акт на безумец. Но беше ли възможно Арканите да са въоръжили и да са направлявали ръката на Раваяк? Беше ли възможно по този начин да спасяват Испания от конфликт, за който тя не беше готова и от който цяла Европа се страхуваше? Кралицата явно се противопостави на тази война, която не се харесваше и на папата, така че щом стана регентка, веднага се отказа да води сражения. Нещо повече, бързо поднови преговорите, които доведоха до сватбата на младия Луи XIII и испанската инфанта.
— Не искайте да ви давам доказателства, капитане — рече Алесандра, сякаш беше навлязла в потока на мислите му. — Пазителите стигнаха до този извод след сериозно разследване и продължително премисляне на всички обстоятелства. Разбира се, наложи се да направят и някои сравнения.
— Кой знае?
— Кой подозира за съществуването на Арканите и за техните действия ли ме питате?
— Да.
— Първо, Пазителите. Папата и шатленките. Отскоро и Кардиналът.
— И вие.
— И аз. Но ако смятате да ме упрекнете защо не съм ви казала по-рано всичко онова, което сега споделих с вас, знайте, че отскоро съм в течение на нещата. И най-вече, по отношение на всичко, свързано с Арканите, стриктно се подчинявам на Седемте, единствено те решават какво ми е позволено да споделя с когото и да било.
— Току-що споменахте, че отскоро Кардиналът е в течение?
— Така е.
— На Пазителите ли дължи това?
— Най-вече.
— Тогава кое принуди Пазителите да го информират? Защо сега, а не вчера или утре?
Алесандра се замисли, възхитена от мъдростта на стария капитан.