– До хотел "Рика Хелсфюр", моля – поръча той и подаде на шофьора кредитната си карта.
Петнайсет минути по-късно таксито пристигна пред хотела на Хелсфюр[27]. Той плати и влетя в рецепцията.
До рецепцията седеше малка групичка облечени в туристически дрехи азиатци, които щяха да напуснат стаите си. Йоаким застана на опашката зад тях и сменяше тежестта си от крак на крак, докато чакаше да приключат.
Чернокожият мъж на рецепцията не бързаше, усмихваше се и беше изключително дружелюбен. Когато последният човек най-накрая беше проверил сметката си и се беше разписал за разплащането, на Йоаким почти му се повдигаше.
Доколкото знаеше, Далайла беше на път да се регистрира в хотела на "САС" точно сега, може би под фалшиво име. Какво щеше да прави, когато откриеше, че той не е там? Щеше ли да посмее да му се обади отново?
– Мога ли да ви помогна? – Африканецът на рецепцията се усмихна широко.
– Да. – Йоаким бързо се огледа наоколо. Малката групичка от четиримата туристи се канеше да изтеглят куфарите си от главния вход.
– Можете ли да проверите дали една жена, на име Далайла Таха, живее тук? – Той спелува по букви името ѝ за втори път днес, докато не изпускаше от очи лицето на мъжа пред себе си.
Нещо се случи – едно почти незабележимо набраздяване в крайчеца на устата му. За кратък момент очите му почти излъчваха страх, преди бързо да сведе поглед надолу и да започне да пише по клавиатурата. След това погдедна Йоаким. Бавно поклати глава.
– Не, за съжаление.
– Възможно ли е току-що да се е регистрирала?
– Не. – Изглежда, той сякаш отново си беше възвърнал самочувствието. – Такова име щях да запомня. То е африканско, нали?
Йоаким кимна.
– Сигурен сте, че не е пребивавала тук?
– Да, сигурен съм.
Йоаким въздъхна тежко.
– Мамка му – измърмори тихо той, обърна се и се насочи към изхода. Изведнъж нещо изписука в левия джоб на якето му, старият мобилен телефон. Извади го. Нов есемес. Там пишеше: "Личен номер", вместо номера на обаждащия се.
"Това са онези дрисльовци" – помисли си Йоаким. Отвори съобщението. Посланието беше кратко.
Имаш поща
Йоаким тихо изпсува. Не можеше да е никой друг, освен онези младежи.
Мейл? Не беше възможно да са намерили имейл адреса му, който той наскоро беше подновил в "Хотмейл". Нямаше смисъл да го проверява. А и те нямаше как да са го взели от Хенрик. Той не го знаеше.
Единственият друг имейл адрес, който момчето имаше, беше официалният, който той беше използвал в "Ханза файненшъл партнърс". Но беше съвсем сигурен, че отдавна са го махнали. Обаче си спомняше както адреса, така и паролата, с които да си влезе в акаунта. Тази парола използваше всеки ден, докато работеше в Хартум. Беше 689crick.
Йоаким се обърна и срещна погледа на рецепциониста, който междувременно го беше наблюдавал. Той за пореден път отиде до рецепцията и се усмихна дружелюбно.
– Имате ли компютър с интернет тук?
– Да. Намира се точно ей там, на бюрото до групичката седящи. – Той посочи. – Можете да го използвате.
– Благодаря.
Йоаким отиде, седна пред екрана и отвори Интернет експлорър. След това написа www.mail2web.com в полето за адреси, страницата на "Mail2Web" се отвори и той написа: Joachim.Jacklin@HFP.no с паролата: "689crick" и натисна: "Провери имейла".
Компютърът беше бавен. Той нетърпеливо забарабани с пръсти до копчетата на клавиатурата и хвърли бърз поглед зад себе си.
Рецепционистът все още го следеше с очи.
Картината на екрана бавно се зареди с входящите писма. Затвори очи за кратко, след което купищата от непрочетени имейли се появиха. Броячът се спря на триста хиляди. Той видя последния изпратен имейл, доставен днес от адрес в "Хотмейл", който той не познаваше.
Той го отвори:
Тема:
Йоаким Жаклин във Фейсбук ще стане приятел с Alien Rubica, имейл адрес 5543rubika@hotmail.com, парола многопари СЕГА!!!!!!!!!!
Йоаким набърчи чело. Какво означаваше това? Още веднъж погледна изречението. Знаеше какво представлява Фейсбук.
Съобщението не можеше да означава нещо друго, освен че му бяха създали профил с неговото име и сега искаха той да се логне под псевдонима "Alien Rubica" и да изпрати покана за приятелство с профила, създаден на негово име.