— В’секи случай това си беше искрено — намеси се Куинси. — Гарантирам за професора. Съвсем не схващам накъде бие, но се кълна, че е откровен, а на мен това ми стига.
— Благодаря ви, сър — каза с гордост Ван Хелзинг. — Моя беше честта да разчитам на вас като на верен приятел и подобна подкрепа ми е скъпа.
Той протегна напред ръка и Куинси я стисна.
Тогава заговори Артър:
— Д-р Ван Хелзинг, не искам да „купя прасе в чувал“351, както казват в Шотландия, и ако това е нещо, което ще засегне честта ми на джентълмен или вярата ми като християнин, не бих могъл да дам подобно обещание. Ако можете да ме уверите, че това, което възнамерявате, не опетнява нито едното от двете, тогава веднага ще получите моето съгласие, макар че, с цялото ми уважение, не мога да разбера накъде биете.
— Приемам резервите ви — каза Ван Хелзинг — и всичко, за което ви моля, е, ако почувствате необходимост да осъдите някое мое действие, първо да помислите добре, докато се убедите, че то не потъпква вашите уговорки.
— Съгласен! — каза Артър. — Това е задоволително. А сега, когато pourparlers352 привършиха, мога ли да ви попитам какво е това, което ще правим?
— Искам да дойдете с мен, и това ще бъде тайна, до гробището в Кингстед.
Лицето на Артър оклюма, когато каза изненадано:
— Където е погребана горката Луси? — професорът направи поклон, а Артър продължи. — И когато отидем?
— Влизаме в гробницата!
Артър се изправи.
— Професоре, сериозен ли сте, или това е някаква безобразна шега? Простете, виждам, че сте сериозен.
Той седна отново, но забелязах, че го прави гордо и категорично като човек с наранено достойнство. Тишината продължи, докато не запита отново:
— И когато сме в гробницата?
— Отваряме ковчега.
— Това е прекалено! — каза гневно той и стана отново. — Имам желанието да съм търпелив към всичко разумно, но това… това е оскверняване на гроб… принадлежащ на някого, който…
Той съвсем се задуши от възмущение. Професорът погледна състрадателно към него.
— Ако можех да ви спестя някоя болка, бедни ми приятелю — каза той, — Бог знае, че щях да го направя. Но тази нощ стъпалата ни ще тъпчат по трънливите пътеки или по-късно и вовеки стъпките, които обичате, ще крачат през друмове от огън!
Артър вдигна безизразно бледо лице и каза:
— Внимавайте, сър, внимавайте!
— Не би ли било добре, ако чуете какво имам да кажа? — каза Ван Хелзинг. — А след това поне ще сте наясно с пределите на моите намерения. Да продължа ли?
— Така си е справедливо — намеси се Морис.
След миг Ван Хелзинг продължи с очевидно усилие:
— Госпожица Луси е мъртва, не е ли така? Да! Тогава не може да ѝ се навреди. Но ако тя не е мъртва…
Артър скочи на крака.
— Мили Боже! — извика той. — Какво имате предвид? Имало ли е някаква грешка? Била ли е погребана жива? — изстена той с мъка, която никоя надежда не би могла да облекчи.
— Не казвам, че е била жива, дете мое. Не го мислех. Не казвам повече от това, че тя може да е немъртва.
— Немъртва! Нежива! Какво имате предвид? Всичко това кошмар ли е, или какво?
— Има тайни, за които хората могат само да предполагат, които век по век те успяват да разгадаят само частично. Повярвайте ми, сега ние сме пред прага на една такава. Но аз не съм приключил. Мога ли да отрежа главата на мъртвата госпожица Луси?
— О, небеса, не! — извика Артър в буря от ярост. — За нищо на света не бих се съгласил с каквото и да е осакатяване на мъртвото ѝ тяло. Д-р Ван Хелзинг, отидохте твърде далеч. Какво съм ви сторил, че ме изтезавате така? Какво направи това клето мило момиче, та искате да хвърлите такова безчестие върху нейния гроб? Луд ли сте да говорите подобни неща или аз съм безумен да ги слушам? Не смейте да мислите повече за подобно сквернство. Няма да дам съгласието си за нищо, което вършите. Имам свой дълг да пазя гроба ѝ от оскърбления и Бога ми, ще го изпълня!
Ван Хелзинг стана от мястото, където беше седял през цялото време, и каза с важност и строгост:
— Лорд Годълминг, аз също имам свой дълг, дълг към другите, дълг към вас, дълг към мъртвите и Бога ми, ще го изпълня! Всичко, за което ви моля сега, е да дойдете с мен, да гледате и да слушате и ако, когато по-късно отправя същата молба, вие не сте по-склонен към удовлетворението ѝ дори повече от мен, тогава… тогава ще изпълня дълга си, каквото и да ми струва. А после, следвайки желанията на Ваша Светлост, ще бъда на разположение, за да ви дам подобаващо обяснение където и когато пожелаете.
351
Да „купя прасе в чувал“ — шотландска поговорка, която означава да направиш нещо, без да си наясно предварително какво.