— Е, знаете срещу какво трябва да се изправим, но ние също не сме безпомощни. На наша страна е силата на единението — непозната за вампирския род, разполагаме с наука, свободни сме да мислим и действаме, а часовете на деня и на нощта са еднакво на наше разположение. Всъщност докъдето се простират силите ни, няма пречки за нас и сме свободни да се възползваме. Имаме преданост към кауза и крайна цел, която е безкористна. Всичко това е много.
Сега нека видим докъде са границите на силите, съсредоточени срещу нас, и какво конкретно не могат неговите. С други думи, да премислим ограниченията на вампирите като цяло и на този в частност.
Всичко, на което можем да се опрем, са предания и суеверия. Отначало те не изглеждат от голяма тежест, когато въпросът е на живот и смърт — не, повече и от живота, и от смъртта. Все пак трябва да сме доволни от каквото имаме. На първо място, защото няма как иначе, не разполагаме с други познания, и на второ, защото въпреки всичко тези неща — преданията и суеверията — са най-важното. Не почива ли вярата на другите във вампири — макар, уви, не и нашата — върху това? Преди година кой от нас щеше да получи такава възможност в разгара на нашия научен скептичен, лишен от фантазия деветнадесети век? Дори отхвърляхме едно поверие, чиято правота бе доказана от собствените ни очи. Приемете тогава, че вампирът и вярата в неговите ограничения и цяр почиват към момента върху същите основи. Защото, нека ви кажа, той е познат навсякъде, където е имало хора: в Стара Гърция и Стария Рим, благоденства в цяла Германия, във Франция, в Индия, дори в Херсон376 и в Китай, толкова далеч от нас във всяко отношение, там дори е той и хората се страхуват от него до днес. Преживял е появата на берсерките исландци, изпратените от дявола хуни, славяните, саксонците, маджарите. Затова към момента разполагаме с всичко, върху което действията ни могат да се опрат, и нека ви кажа, че много от поверията са доказани от това, което видяхме от собствения си така злощастен опит. Вампирът е всевечен и смъртта не го застига с времето. Той благоденства, когато може да пирува с кръвта на живите. Нещо повече, между нас са видели, че той дори се подмладява, че жизнеността му е несломима и като че ли се обновява, щом своеобразният му насъщен е в изобилие. Но той не може да тържествува без своята диета, той не се храни като другите. Дори приятелят Джонатан, който е живял с него седмици, така и никога не го е видял да яде! Той не хвърля сянка и няма отражение в огледалото, както отново Джонатан е забелязал. Има силата на мнозина в мишците си — свидетелства пак Джонатан, когато той затворил вратата пред вълците и също когато му помогнал да слезе от дилижанса. Той може да се превръща във вълк, както научаваме от пристигането на кораба в Уитби, когато той разкъса кучето. Може да е прилеп, както мадам Мина го е видяла на прозореца в Уитби или както приятелят Джон го е забелязал да излита от онази къща толкова наблизо, а моят приятел Куинси го е съзрял до прозореца на госпожица Луси. Той може да се появи с мъглата, която е създал — достопочтеният капитан на кораба доказа това, но доколкото ни е известно, разстоянието, на което може да разпростре мъглата, е ограничено, и тя се шири само около него. Може да пристигне на лунен лъч като стихиен прашец — както отново Джонатан е видял онези сестрици в замъка на Дракула. Той може и тъй да се смалява — сами видяхме как госпожица Луси, преди да почива в мир, се промъкна през вратата на гробницата от пролука, голяма колкото косъм. Само веднъж да открие пътя, и може да излезе или влезе навсякъде, без значение колко плътно биде оградено или дори разтопено с огън — заварено, както казвате. Той вижда в мрака — немалка сила това в един свят, който е наполовина затворен за него от светлината. Ах, но чуйте. Той може да върши всичко това, но все пак не е свободен. Не, той е затворник дори повече от роб в галера, от безумец в своята килия. Той не може да отиде където му се прииска. Той, който не е част от природата, трябва въпреки това да се подчинява на някои от нейните закони — защо, не знаем. Отначало не може да влезе никъде освен ако някой от домочадието не го покани, макар че след това няма пречка да идва, когато пожелае. Мощта му секва, както става с всички зли твари, при идването на деня. Само в определено време има възможност да черпи от ограничената си свобода. Ако не биде на мястото, с което е свързан, той може да се променя само по пладне или при изгрева и залеза. От известните ни факти и тези записки разполагаме по дедуктивен път с доказателство. Така, като се има предвид, че той може да прави каквото поиска в пределите си, когато има своя подслон в пръстта, в ковчега, в своя адски дом, на нечестиво място, както видяхме, когато той отиде в гроба на самоубиеца в Уитби, все пак през останалото време може да се променя само когато настъпи моментът. Казват също, че е способен да премине течаща вода само между отлива и прилива и при най-високата точка на последния. Освен това има предмети, които толкова го мъчат, че няма никакви сили, като чесъна, за който сме наясно, и свещени вещи като този символ — моето разпятие, което бе сред нас дори сега, когато решаваме. Пред тях той е нищо, а вместо това в тяхно присъствие може само да се оттегли надалеч безмълвен и с покорство. Има също и други, за които ще ви кажа, в случай че ни дотрябват в нашите стремления. Клонка дива роза върху ковчега го държи да не излиза от него, свещен куршум, изстрелян в сандъка му, го убива, така че да биде мъртъв наистина, а колкото до кола, забит в него — вече знаем за неговото смиление, или отрязаната глава, която носи покой. Виждали сме го с очите си.
376
Херсон — елините са използвали тази дума за няколко различни полуострова като например Крим, Източна Тракия и Галиполи.