Лорд Годълминг вдигна едно от кучетата, после го понесе вътре и постави на пода. Веднага щом краката му докоснаха земята, то сякаш възвърна смелостта си и се нахвърли срещу естествените си врагове386. Те побягнаха от него толкова бързо, че преди да е сдавило дори двайсетина, останалите кучета, които лорд Годълминг пренесе по същия начин, уловиха само малко плячка преди цялата лавина да изчезне.
С това сякаш нечие зло присъствие изчезна, защото кучетата заподскачаха и лаеха весело, докато се хвърляха внезапно към повалените си противници, въргаляха ги отново и отново и подхвърляха във въздуха, като ги разтърсваха яростно. Духът на всички се повдигна. Независимо дали беше пречистването на мъртвешката атмосфера след отварянето на параклиса, или облекчението, което изпитахме, когато се озовахме навън, със сигурност сянката на ужаса сякаш се свлече от нас като наметало и причината за нашето посещение изгуби част от зловещата си значимост, макар че не се лишихме и от зрънце решителност. Затворихме, залостихме и заключихме външната врата, взехме кучетата с нас и се захванахме с претърсването на къщата. Никъде не открихме друго освен прахоляк в изобилие, а всичко беше недокосвано, като изключим собствените ми стъпки, които бях оставил при първото си посещение. Нито веднъж кучетата не показаха признаци на безпокойство и дори когато се върнахме в параклиса, те подскачаха весело наоколо, като че бяха на лов за зайци в лятна гора.
Утрото напираше от изток, когато излязохме навън. Д-р Ван Хелзинг беше взел ключа за входната врата от връзката и я заключи по обичайния начин, като след това прибра ключа в джоба си.
— Засега — каза той — нощта ни премина съвсем успешно. Не ни се случи нищо лошо, както се страхувах, че може да стане, и все пак се уверихме колко сандъка липсват. Най-вече радвам се, че тази наша първа — и вероятно най-трудна и опасна — крачка беше осъществена, без да сме довели на това място нашата прескъпа мадам Мина или да тревожим мислите ѝ в сън или свяст с ужасяващи гледки, звуци и миризми, които никога не би забравила. Също научихме един урок, ако можем да разсъждаме a particulari387: че дивите зверове под властта на графа все пак сами не са податливи на неговите свръхестествени сили, защото вижте тези плъхове, които щяха да се отзоват на повика му точно както от върха на замъка си той призовава вълците при вашето тръгване и при плача на онази клета майка, макар да дойдоха, те побягнаха един през друг от толкова малките кучета на моя приятел Артър. Пред нас стоят други проблеми, други опасности, други страхове, а това чудовище — той не използва силите си над животинския свят за последен и единствен път тази нощ. Нека е заминал другаде. Добре! Това ни дава възможност някак да извикаме „шах“ в тази партия, която играем с човешки души за залог. А сега нека вървим у дома. Зората приближава и разполагаме с причина да сме доволни от първата ни нощна задача. Може да е било предопределено, че имаме да последват много нощи и дни, изпълнени с угрози, но трябва да продължим и от никоя опасност не ще побегнем.
Когато се върнахме, къщата беше притихнала, ако не броим някакво клето създание, което пищеше в една от далечните килии, и глухите стенания откъм стаята на Ренфийлд. Клетият нещастник без съмнение се измъчваше, както лудите правят, с безполезни и мъчителни мисли.
Влязох на пръсти в нашата стая и заварих Мина заспала. Дишаше толкова леко, че трябваше да приведа ухо, за да я чуя. Тя изглежда по-бледа от обикновено. Надявам се срещата от тази вечер не я е разстроила. Наистина съм благодарен, че ще остане настрана от работата и дори обсъжданията ни в бъдеще. Напрежението е твърде голямо, за да го понесе една жена. В началото не мислех така, но сега съм наясно с това. По тази причина се радвам, че е уредено. Може би ще има неща, които биха я смразили да чуе, но все пак да се крият от нея, може да се окаже по-лошо, отколкото да ѝ ги споделя, ако веднъж се усъмни, че има нещо тайно. От сега нататък за нея работата ни ще бъде затворена книга, поне докато не настъпи такъв момент, в който можем да ѝ заявим, че всичко е приключило и светът се е освободил от едно чудовище, принадлежащо на преизподнята. Смея да твърдя, че ще бъде трудно да запазя мълчание предвид взаимното ни доверие, но трябва да съм твърд, затова утре ще поддържам неведението ѝ за свършеното тази нощ и ще откажа да говоря за всичко, което се е случило. Лежа на канапето, за да не я разбудя.
386
„(…) естествените си врагове.“ — от тук съдя, че вероятно става дума за рат териер, който е селектиран специално за убиване на плъхове, мишки и други гризачи. Кучетата са малки, с къси опашки, черно и бяло по тялото и кремава козина по главата.