Реших, че с това описание можех да намеря къщата, затова, след като платих на приятелчето за сведенията му, потеглих към „Пикадили“. Бях научил нещо ново и неприятно: нямаше как да има грешка, че графът може сам да пренесе сандъците с пръст. Ако е така, времето ни е скъпо, понеже сега, когато е преместил част от тях, би могъл, когато пожелае, да завърши работата без свидетели. На „Пикадили Съркъс“397 отпратих файтона си и тръгнах пеша на запад. Оттатък „Джуниър Конститюшънъл“398 стигнах до описаната къща и се убедих, че това е следващото леговище, подготвено от Дракула. Къщата изглеждаше, като че ли е опустяла отдавна. Прозорците бяха покрити с прах, а кепенците — вдигнати. Всички рамки бяха почернели от времето, а боята се беше излющила от желязото. Забелязваше се, че доскоро е имало голяма табела пред балкона, но е била безцеремонно откъртена — подпорите, които са я крепили, все още стояха по местата си. Зад перилата на балкона видях, че има някои хлабави дъски, чиито груби ръбове изглеждаха бели. Какво ли не бих дал да видя табелата непокътната, понеже тя вероятно щеше да даде някакво указание за собственика на къщата. Сетих се за опита, който имах от проучването и покупката в Карфакс, и веднага реших, че ако успея да открия бившия собственик, може би ще открия някакъв начин за достъп до къщата.
Към момента откъм „Пикадили“ нямаше какво да се разбере, нито пък какво да се направи, затова заобиколих отзад, за да видя какво може да се научи от този парцел. Повечето къщи на „Пикадили“ са обитаеми, затова уличките с конюшни399 бяха оживени. Разпитах един-двама от конярите и лакеите наоколо дали могат да ми кажат нещо за необитаемата къща. Един от тях заяви, че е чул за скорошното ѝ наемане, но не можеше да си спомни от кого. Каза ми обаче, че до неотдавна имало сложено обявление „За продан“ и че вероятно „Мичъл, синове & Кенди“, имотните посредници, могат да ми кажат нещо повече, понеже той мислеше, че си спомня да е виждал името на тази фирма върху табелата. Не исках да изглеждам прекалено нетърпелив или да позволя моят осведомител да научи или предположи прекалено много, по тази причина, като му благодарих по обичайния начин, бавно се отдалечих. Вече беше полумрак и есенната нощ се спускаше, затова не губих време. След като научих адреса на „Мичъл, синове & Кенди“ от един указател в „Бъркли“, скоро бях пред техния офис на улица „Саквил“400.
Джентълменът, който ме посрещна, бе особено вежлив, но и също толкова необщителен. Щом веднъж ми каза, че къщата на „Пикадили“ — която той наричаше „имение“ през цялото време — е продадена, счете, че нямам повече работа при него. Когато попитах кой я е купил, той вдигна вежди една идея по-високо и помълча няколко секунди, преди да отвърне:
— Продадена е, сър.
— Простете — казах също толкова вежливо, — но имам извънредни причини да ви попитам на кого.
Той отново замълча, но за по-дълго и вдигна вежди дори повече.
— Продадена е, сър — беше отново пестеливият му отговор.
— Със сигурност — казах аз — не бихте възразили, ако ми позволите да науча поне това.
— Но го правя — заяви той. — Делата на клиентите са напълно поверителни в ръцете на „Мичъл, синове & Кенди“.
С формализъм от подобна класа нямаше смисъл да споря. Реших, че е най-добре да го предизвикам на негова територия:
— Вашите клиенти, сър, са щастливи да имат толкова решителен бранител на доверието им. Аз самият съм професионалист. — Тук му подадох визитката си. — В случая не съм подтикван от любопитство. Действам от името на лорд Годълминг поради желанието му да узнае нещо за имота, който е бил, както научил, наскоро за продан.
Тези думи придадоха на нещата различен оттенък.
— Бих желал да ви услужа, г-н Харкър — каза той, — и особено бих желал да услужа на Негова Светлост. Веднъж се занимавахме с един дребен въпрос около наемането на няколко стаи от негово име, когато все още беше Негово Благородие Артър Холмуд. Ако ми позволите да науча адреса на Негова Светлост, ще се посъветвам с нашата търговска къща по темата и във всеки случай ще се свържа с Негова Светлост чрез тазвечерната поща. Ще бъде истинско щастие, ако бихме могли да се отклоним от правилата ни, за да предоставим изисканите от Негова Светлост сведения.
Исках да си подсигуря приятел, а не да си създам враг, затова му благодарих, дадох му адреса на д-р Сюърд и си отидох. Вече беше тъмно, а аз се чувствах гладен и уморен. Изпих чаша чай в „Еърейтед Бред Къмпани“401 и слязох до Пърфлийт със следващия влак.
398
„Джуниър Конститюшънъл“ — клуб за джентълмени в Лондон на ул. „Пикадили“, №101, закрит през 1904 г.
399
Улички с конюшни — в тогавашен Лондон зад къщите в дадена отсечка е имало малки улички, предназначени за частните конюшни на собствениците.
401
„Еърейтед Бред Къмпани“ — британска фирма, която по това време предлагала на пазара здравословен хляб и разполага с верига магазини за чай. Ликвидирана през 1955 г.