Неговият случай е наистина необикновен. Довечера трябва да го наблюдаваме.
1 октомври.
Милорд,
Ние винаги сме удовлетворявали Вашите искания с радост. Молим Ви във връзка с желанието на Ваша Светлост, изразено от г-н Харкър от Ваше име, да приемете следната информация, отнасяща се за покупко-продажбата на №347, „Пикадили“. Първоначалните продавачи са изпълняващите завещанието на покойния г-н Арчибалд Уинтър-Съфнелд. Купувачът е чуждестранен благородник — граф де Вил409, който сам осъществи сделката, като плати цената в книжни410, „без да е в сметките“411, ако Ваша Светлост позволи да използваме толкова прост език. Освен това не знаем нищо друго за него.
2 октомври. Снощи поставих човек в коридора, като му казах да води точни бележки за всеки звук, който дочуе от стаята на Ренфийлд, и му дадох нареждания, че ако се случи нещо странно, трябва да ме извика. След вечеря, когато всички се събрахме около печката в кабинета — г-жа Харкър си беше легнала, обсъдихме направеното и откритията за деня. Единствено Харкър имаше някакъв напредък и много се надяваме, че следата му ще се окаже значима.
Преди да си легна, обиколих до стаята на пациента и погледнах през наблюдателния процеп. Той спеше дълбоко, а гърдите му се вдигаха и спускаха равномерно.
Тази сутрин човекът на смяна ми докладва, че малко след полунощ бил неспокоен и повтарял молитвите си доста силно. Попитах го дали това е всичко и той отвърна, че не чул нищо друго. Имаше нещо толкова подозрително в поведението му, че попитах направо дали е заспал. Той отрече това, но призна, че е „дремнал“ за малко. Жалко е, че не можеш да се довериш на хората, ако не ги следиш.
Днес Харкър е навън по следата си, а Куинси и Арт ще се погрижат за коне. Годълминг смята, че ще бъде добре да имаме винаги коне в готовност, защото, когато се сдобием с информацията, която търсим, няма да има време за губене. Трябва да стерилизираме всичката пръст, внесена тук между изгрев и залез. Така ще хванем графа, когато е най-слаб и без убежище, където да се укрие. Ван Хелзинг тръгна за Британския музей и търси някакви надеждни източници за древна медицина. Старите лекари са взимали предвид онова, което техните последователи не приемат, а професорът иска да намери нещо за вещици и дяволски церове, които по-късно могат да са ни от полза.
Понякога си мисля, че всички сме умопомрачени и при светъл момент ще се събудим в усмирителни ризи.
По-късно. Отново се срещнахме. Изглежда най-накрая сме по следата и утрешната ни работа може да е началото на края. Чудя се дали спокойствието на Ренфийлд има нещо общо с това. Настроенията му дотолкова следват действията на графа, че усещането за наближаващата гибел на чудовището може по недоловим начин да е стигнала до него. Ако само можехме да открием някакъв намек какво му е минало през главата между спора ми с него днес и подновяването на лова за мухи, това може да ни насочи към ценна следа. От известно време той е привидно спокоен… но дали? Този див крясък изглежда долетя от неговата стая…
Санитарят се появи внезапно в стаята ми и каза, че някакъв инцидент е сполетял Ренфийлд. Чул викове и когато отишъл при него, го заварил да лежи по лице на пода, покрит целия с кръв. Трябва веднага да тръгвам…
Глава XXI
3 октомври. Нека изложа с подробности всичко, което се случи след последния ми запис, доколкото си го спомням. Нито миг, за който мога да се сетя, не бива да бъде забравен. Трябва да продължа в пълно спокойствие.
Когато стигнах стаята на Ренфийлд, го заварих да лежи на пода на лявата си страна в лъщяща локва кръв. Щом отидох да го преместя, веднага ми стана ясно, че е получил жестоки наранявания — сякаш липсваше всякакъв синхрон между частите на тялото, присъщ дори на апатичен здрав разум. Щом лицето му се откри, забелязах, че то беше ужасно насинено, сякаш е било блъскано в пода — нещо повече, кръвта със сигурност беше от раните по него. Когато обърнахме тялото, санитарят коленичи до него и ми каза:
409
Граф Де Вил — събрани, тези имена образуват Девил (Deville), т.е. „дявол“, каквото значение има и името Дракула.