— За Бога, какво значи всичко това? — извика Харкър. — Д-р Сюърд, д-р Ван Хелзинг, какво има? Какво се е случило? Какво не е наред? Мина, скъпа, какво има? Какво означава тази кръв? Господи, господи! Дотам ли се е стигнало! — и като се надигна на колене, плесна с ръце като безумен. — Мили Боже, помогни ни! Помогни ѝ, ах, помогни ѝ!
С бързо движение той скочи от леглото и започна да облича дрехите си — цялото му същество се беше разбудило при необходимостта от неотложни действия.
— Какво се е случило? Разкажете ми всичко! — крещеше той, без да спира. — Д-р Ван Хелзинг, вие обичате Мина, зная. О, направете нещо, за да я спасите. Все още не може да е отишло твърде далеч. Пазете я, докато аз огледам за него!
Съпругата му въпреки своя страх, ужас и злочестие прозря някаква неизбежна опасност за него: забравяйки веднага за собствената си скръб, тя го сграбчи и извика:
— Не! Не, Джонатан, не бива да ме оставяш. Бог ми е свидетел, изстрадах достатъчно тази нощ и без той да те е наранил. Трябва да останеш с мен. Остани с приятелите, които ще се погрижат за теб!
Докато говореше, изразът на чувствата ѝ стигна до безумие. Той ѝ крещеше, а тя го дърпаше, за да седне на леглото, и го притискаше бурно към себе си.
С Ван Хелзинг опитахме да ги успокоим. Професорът вдигна своето златно разпятие и каза с невероятно спокойствие:
— Не се страхувайте, скъпа моя. Ние сме тук и докато това е близо до вас, нищо страшно не може да ви доближи. В безопасност сте за тази нощ. Трябва да бъдем спокойни и да се посъветваме заедно.
Тя потръпна и остана тиха, облегнала глава върху гърдите на съпруга си. Щом я вдигна, неговият бял халат се оцапа с кръв на мястото, където устните ѝ го бяха докоснали, а дребната отворена рана на шията ѝ беше прокървила. Веднага щом видя това, тя се дръпна назад с тих плач и прошепна между сподавени хлипове:
— Нечиста, нечиста!419 Никога повече не бива да го докосвам или целувам. О, сега аз съм тази, която ще бъде най-лошият му неприятел и от която той би имал най-голяма причина да се бои.
На това той отвърна решително:
— Глупости, Мина. Срамота е за мен да чувам подобни думи. Не бих ги слушал от теб и няма да ги слушам. Нека Бог ме съди по собствените ми заслуги и да ме накаже с по-тежко страдание дори от този час, ако заради някое мое действие или решение някога нещо застане между нас!
Той протегна ръце, притисна я до гърдите си и за известно време тя полежа на тях, хлипайки. Харкър погледна към нас зад приведената ѝ глава с очи, които премигнаха насълзени над потрепващите му ноздри. Устните му бяха застинали като стомана. След малко хлиповете станаха по-редки и слаби и тогава той ми каза, говорейки с преднамерено хладнокръвие, което почувствах, че изпитва силите на психиката му до краен предел:
— А сега, д-р Сюърд, разкажете ми всичко. Твърде добре ми е известно основното, разкажете ми всичко, което се е случило.
Казах му какво точно е станало, а той слушаше с привидна невъзмутимост, но ноздрите му се свиха, а очите му пламнаха, когато обяснявах как грубите ръце на графа бяха държали съпругата му в онази страшна и противна поза с уста до отворената рана върху гърдите на вампира. Развълнува ме да видя, че дори в този момент, докато застиналото му лице, пребледняло от гняв, потрепваше конвулсивно над сведената ѝ глава, ръцете му нежно и любящо галеха нейните разбъркани коси. Тъкмо когато привърших с разказа си, Куинси и Годълминг почукаха на вратата. Те влязоха в отговор на поканата ни. Ван Хелзинг ме погледна въпросително. Доколкото разбрах, имаше предвид дали да се възползваме от появата им, за да отклоним, ако е възможно, злощастните съпрузи от мислите им един за друг, затова, като му кимнах в съгласие, той попита новодошлите какво са видели. На това лорд Годълминг отвърна:
— Не го открих в коридора и в стаите ни. Погледнах в кабинета, но макар да е бил там, е заминал. Той обаче…
При тези думи Арт внезапно прекъсна, загледан в клетата оклюмала фигура на леглото. Ван Хелзинг каза важно:
— Продължете, приятелю Артър. Не искаме тук повече тайни. Сега надеждата ни е знанието за всичко. Разказвайте свободно!
Тогава той започна отново:
419
„Нечиста, нечиста!“ — в Стария завет тези думи трябва да изрече болният от проказа, защото е нечист: „На прокажения, който има тая рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист!“ (Левит 13:45).