Вече беше време да тръгваме. Затова се сбогувах с Мина — раздяла, която никой от нас няма да забрави до сетния си час, и потеглихме.
За едно бях решил: ако накрая разберем, че Мина ще стане вампир, тогава тя няма да отиде в онази непозната и страховита земя сама. Предполагам, че по тази причина от стари времена един вампир е вещаел много други. Точно както техните отвратителни тела могат да почиват само в свещена пръст, така и най-свещената обич бе сержант, набиращ новобранци за мъртвешките им редици.
Влязохме в Карфакс без затруднение и заварихме всичко както при първото ни посещение. Беше трудно за вярване, че сред толкова обикновена обстановка на занемареност, прах и разруха имаше място за ужас като този, който вече познавахме. Ако не бяхме решили по-рано и нямахме страховити спомени, които да ни притискат, трудно щяхме да пристъпим към задачата си. Не открихме никакви книжа или други знаци, че къщата е била обитавана, а в стария параклис огромните сандъци изглеждаха точно както ги бяхме видели за последно. Когато застанахме пред тях, д-р Ван Хелзинг ни каза важно:
— А сега, приятели мои, тук ни очаква нашият дълг. Трябва да стерилизираме тази пръст, така наситена със свещени спомени, че той я е донесъл от една далечна земя за толкова престъпни цели. Той я е подбрал, защото е била свещена. Ето защо го побеждаваме със собственото му оръжие, понеже ние я правим дори по-свята. Била е помазана за такава цел от човек, сега ние я помазваме за Бога.
Докато говореше, той извади от чантата си една отвертка и гаечен ключ и много скоро капакът на един от сандъците беше отворен. Пръстта миришеше на душно и застояло, но сякаш изобщо не забелязвахме това, защото вниманието ни беше съсредоточено в професора. След като взе едно късче света нафора от кутийката си, той го положи благоговейно върху пръстта, а после затвори капака и започна да го завинтва на мястото му, докато ние му помагахме.
Направихме същото с всеки един от огромните сандъци и ги оставихме по същия начин, както ги бяхме заварили, но във всеки имаше по късче нафора.
Когато затворихме вратата след себе си, професорът заяви тържествено:
— Дори сега е свършено много. Ако е възможно да се справим толкова успешно с всички други, тогава залезът този следобед може да огрее челото на мадам Мина бяло като слонова кост и без нито багра!
Пресичайки моравата по пътя към гарата, където щяхме да хванем влака, видяхме предната фасада на лудницата. Нетърпеливо погледнах и на прозореца от стаята си видях Мина. Помахах и кимнах, за да ѝ дам знак, че работата ни е завършила успешно. Тя също кимна в отговор, за да покаже, че е разбрала. За последно я видях да маха за сбогом. С натежали сърца се добрахме до гарата и хванахме влака, който тъкмо пристигаше, когато намерихме перона.
Написах това във влака.
„Пикадили“, 12:30 часа. Тъкмо преди да стигнем улица „Фенчърч“, лорд Годълминг ми каза:
— С Куинси ще намерим ключар. Вие по-добре да не идвате, в случай че се появят някакви затруднения, защото при това положение на нас няма да ни навреди особено, ако взломим някаква безлюдна къща, но вие сте адвокат и от Обединеното адвокатско дружество могат да ви кажат, че е трябвало да сте наясно какво вършите.
Възразих, че ще споделя всяка опасност, дори позора, но той продължи:
— Освен това ще привличаме по-малко внимание, ако не сме твърде много. Званието ми ще уреди нещата с ключаря и всеки полицай, който намине. По-добре заедно с Джак и професора да отидете някъде в Грийн Парк, откъдето се вижда къщата, и когато забележите, че вратата е отворена, а майсторът си е отишъл, ще дойдете заедно. Ние ще следим за вас и ще ви пуснем.
— Идеята е добра! — каза Ван Хелзинг.
След неговите думи не отвърнахме друго. Годълминг и Морис потеглиха бързо с един файтон, а ние ги следвахме в друг. На ъгъла на улица „Арлингтън“427 слязохме и се разходихме безцелно в Грийн Парк. Сърцето ми подскочи, когато видях как къщата, към която толкова от надеждите ни бяха насочени, се издига мрачна и притихнала, обречена на самота сред по-оживените си и поддържани съседки. Седнахме на една пейка с добър изглед и запалихме по пура, така че да привличаме възможно най-малко внимание. Минутите се нижеха като часове, докато чакахме да се появят другите.