— Откакто ми попаднаха подръка, изучавах отново и отново всички книжа, свързани с това чудовище, и колкото повече проучвах, толкова по-голяма ми се струваше необходимостта да го смажем напълно. Навсякъде се посочва възходът не само на негови те сили, но и на познанията му за тях. Както разбрах от изследванията на моя приятел Арминий от Будапеща, приживе е бил най-забележителна личност. Воин, държавник и алхимик последното е било върхът на научното познание по негово време. Имал е остър ум, несравнима вещина и сърце, което не познавало нито страх, нито разкаяние. Дори е дръзнал да посещава Шоломанс, а там нямало клон на познанието от онези времена, който да не усвоил. Е, при него мощта на мисълта е преодоляла физическата смърт, макар че изглежда паметта му не се е запазила изцяло. В някои неща разсъдъкът му е бил — и е останал — като на дете, но в момента израства и част от това, което е било детинско в началото, сега има мъжки бой. Той експериментира и го прави добре. Ако не беше станало така ние да пресечем пътя му, досега щеше да бъде — той все още може да стане, ако се провалим — баща или радетел на едно ново общество от същества, чийто път върви през Смъртта, а не Живота.
Харкър въздъхна и каза:
— И всичко това е насочено срещу моята любима! Но как експериментира? Това може би ще ни помогне да го победим!
— През цялото време, откакто е дошъл, той изпитва силите си бавно, но сигурно. Този негов голям разсъдък на дете работи. Добре е за нас, че засега е такъв, понеже, ако се беше осмелил още в началото да предприеме определени действия, отдавна щеше да бъде отвъд нашите възможности. Той обаче възнамерява да успее, а един човек, който има векове пред себе си, може да си позволи чакането и да продължи бавно. Festina lente428 може спокойно да мине за негов девиз.
— Не мога да разбера — каза Харкър с изтощение. — Ах, бъдете по-ясен заради мен! Вероятно мъката и тревогите замъгляват ума ми.
Професорът положи нежно ръка на рамото му с думите:
— Ех, дете мое, ще бъда ясен. Не забелязвате ли как напоследък това чудовище навлиза в познанието чрез опити? Как той използва пациента зоофаг, за да спомогне проникването си в къщата на приятеля Джон, защото вашият Вампир, макар че във всеки следващ случай може да влезе, когато и както пожелае, трябва при първия път да бъде поканен за това от обитател. Но това не са неговите най-съществени експерименти. Не видяхме ли как в началото всички тези толкова големи сандъци бяха преместени от други? Тогава е знаел единствено, че трябва да действа по този начин. Но през цялото време, в което неговият така велик, ако и незрял разсъдък се е развивал, той е започнал да обмисля дали може, или не да премести сам сандъка. Така е започнал да помага, а после, когато открил, че това биде правилно, той се опитва да ги мести всички сам. Продължава по този начин да разпростира своите гробове и никой освен него не знае къде са скрити. Може би е решил да ги зарови дълбоко в земята. Така той ще ги използва само през нощта или в момент, когато може да променя образа си — и двете му вършат еднаква работа. Няма как някой да узнае къде е скривалището му! Но дете мое, не се отчайвайте, той се научи твърде късно! Вече всичките му леговища освен едно бидеха стерилизирани за него, а преди залеза и него го очаква същото. Тогава той няма къде да се премести или скрие. Отложих тази сутрин, че така да бидем сигурни. Не рискуваме ли не по-малко от него? Тогава защо да не бидем дори по-внимателни, отколкото е той самият? По моя часовник е един час и ако всичко биде наред, приятелят Артър и Куинси вече идват насам. Днес е нашият ден и трябва да напредваме уверено, макар и бавно, без да пропускаме възможност. Та ние сме петима, когато отсъстващи те се върнат!
Изведнъж се стреснахме от почукване на входната врата — двете традиционни почуквания на пощальон от момчето с телеграмите. Всички наведнъж се втурнахме към приемната, а Ван Хелзинг вдигна ръка към нас в знак за мълчание, пристъпи към вратата и я отвори. Момчето му подаде съобщението. Професорът затвори отново вратата и след като погледна адреса на подателя, го разпечата и прочете на глас.