— „Внимавайте за Д. Тъкмо сега, 12:45, той тръгна забързан от Карфакс и устремен на юг. Изглежда възнамерява да заобиколи и може би иска да ви срещне: Мина.“
Последва мълчание, нарушено от гласа на Джонатан Харкър:
— Нека сега да благодарим на Бога! Скоро ще се срещнем!
Ван Хелзинг се обърна веднага към него и каза:
— Бог действа според волята си и когато реши. Не се страхувайте, но все още не се и радвайте, понеже точно това, на което се надяваме в момента, може да бъде нашата гибел.
— Сега не ме е грижа за нищо друго — отвърна той разпалено — освен да затрия този звяр от лицето на земята. Бих продал душата си за това!
— Ах, шшт, шшт, дете мое! — каза Ван Хелзинг. Бог не търгува с души по този начин, а Дяволът, макар да го прави, не държи на думата си. Но Господ е милостив и справедлив. Той познава болката и предаността ви към милата мадам Мина. Помислете вие, как страданието ѝ би се удвоило, ако само чуе тези ваши безумни слова. Не се съмнявайте за никого от нас, всички сме посветени на това дело и днес ще видим неговия край. Идва време за действие. Днес този Вампир е ограничен до възможностите на човек и до залез не може да се промени. Ще му отнеме време да пристигне тук — вижте, двадесет минути след един е — и все още има малко време, преди да е наминал тъдява, дори да биде толкова бърз. Това, на което трябва да се надяваме, е, че милорд Артър и Куинси ще пристигнат първи.
Около половин час, след като бяхме получили телеграмата на г-жа Харкър, откъм входната врата се чу тихо, но решително почукване. Беше най-обикновено като това на хилядите господа, които тропат на нечия врата всяка минута, но накара сърцето на професора, както и моето, да забие силно. Спогледахме се и заедно отидохме в приемната, като всеки от нас беше готов да използва различните ни оръжия — духовното в лява ръка, а тленното в дясна. Ван Хелзинг дръпна резето и задържайки вратата притворена, се отдръпна, готов да действа и с двете си ръце. Вътрешната ни радост сигурно се е изписала по лицата ни, когато на стъпалото до вратата видяхме лорд Годълминг и Куинси Морис. Те бързо влязоха и затвориха след себе си. Докато прекосяваха приемната, последният каза:
— Всичко е наред. Намерихме и двете места. Имаше по шест сандъка във всяко и ги унищожихме всички!
— Унищожихте ги? — попита професорът.
— Така му се пада!
Замълчахме за минута и след това Куинси каза:
— Вече можем само да почакаме тук. Ако обаче той не се появи до пет часа, трябва да потегляме, понеже не е работа да оставим г-жа Харкър сама след залез.
— Не след дълго ще е тук — каза Ван Хелзинг, който преглеждаше джобното си тефтерче. — Nota bene429, според телеграмата на мадам е тръгнал на юг от Карфакс, което означава, че е отишъл да прекоси реката, а той може да направи това само между прилива и отлива, който трябва да е някъде преди един часа. Че е отишъл на юг, е от значение за нас. Засега той само се е усъмнил и най-напред е тръгнал от Карфакс натам, където най-малко би заподозрял намеса. Вероятно сте били в Бърмъндзи само малко преди него. Фактът, че все още не е тук, показва, че после е посетил Майл Енд. Това му е отнело известно време, защото по-късно би трябвало някак да бъде преведен през реката. Доверете ми се, приятели, няма да чакаме още много. Трябва да подготвим някакъв план при нападение, така че да не пропилеем възможността си. Шшт, вече няма време. Взимайте оръжията си! Готови!
Докато говореше, той вдигна предупредително ръка, защото всички чухме внимателно поставен ключ в бравата на входната врата.
Дори в един такъв момент мога само да се възхищавам на начина, по който един властен дух се проявява. Във всичките ни ловни дружини и приключения в различни части на света Куинси Морис винаги е бил този, който организира плана за действие, а Артър и аз сме свикнали да му се подчиняваме безусловно. Сега старият ни навик изглежда се възвърна инстинктивно. Като обходи стаята с един бърз поглед, той веднага ни състави план при нападение и без нито дума с един жест постави всеки от нас на мястото му. Ван Хелзинг, Харкър и аз бяхме точно зад вратата, така че когато тя се отвори, професорът да я пази, докато ние двамата застанем между нея и онзи, който ще влезе. Готови да се придвижат към прозореца, Годълминг отпред и Куинси зад него останаха скрити. Зачакахме с напрежение, от което секундите течаха кошмарно мудно. Някой пристъпваше през приемната бавно и предпазливо. Графът очевидно беше готов за някаква изненада поне се опасяваше от това.
Внезапно с един-единствен скок той се озова в стаята, проправяйки си път през нас, преди някой да е вдигнал ръка, за да го спре. Сякаш бе пантера, в него имаше нещо толкова нечовешко, че сякаш отрезви всички ни от смута при появата му. Първи се прояви Харкър, който мигом се хвърли към вратата, водеща към стаята в предната част на къщата. Щом графът ни видя, той се озъби страховито, разкривайки дългите си заострени кучешки зъби, но злостната усмивка бързо премина в поглед на лъвско презрение, студен и нетрепващ. Изражението му отново се смени, когато в един миг всички ние пристъпихме към него. Жалко, че нямахме по-добре организиран план за нападение, защото дори в тази минута се чудех какво ли щяхме да направим. Дори не знаех дали смъртоносните ни оръжия щяха да са ни от някаква полза. Харкър явно възнамеряваше да провери това, понеже беше подготвил своя голям кукри430, и замахна ненадейно и свирепо към него. Ударът си беше силен и само дяволската бързина, с която графът отскочи назад, го спаси. Още една секунда и острието на ножа щеше да посече гърдите му. Както изглежда, върхът беше поразил само палтото му, отваряйки широк разрез, от който се изсипаха куп банкноти и златни монети. Изражението, изписано върху лицето на графа, беше толкова пъклено, че за момент се уплаших за Харкър, макар че го виждах как отново замахва високо със страховития си нож за пореден удар. Несъзнателно пристъпих напред с намерение да го защитя, стискайки разпятието и нафората в лявата си длан. Почувствах как могъща сила се разлива по ръката ми и не беше изненадващо да забележа как чудовището се свива, когато всички го сторихме наведнъж. Би било невъзможно да опиша изражението на омраза и смаяна злост — на яд и адска свирепост — които се изписаха върху лицето на графа. Восъчната му кожа стана зеленикавожълта от контраста с пламтящите му очи, а аленият белег на бледото чело изпъкна като туптяща рана. В следващия миг с пъргаво движение той се шмугна под ръката на Харкър, преди да довърши удара си, сграбчи шепа пари от пода, впусна се през стаята и се хвърли към прозореца. Сред сриващото се с гръм и блясък стъкло той се претърколи върху калдъръма долу. Въпреки шума от разбиващия се прозорец чух звънтенето на златото, когато някои от суверените паднаха върху плочите.
430
Кукри — вид непалски нож с дълго извито острие (във форма, подобна на бумеранг), пригоден за разсичащи действия, който в опитни ръце би могъл да отреже човешка глава с един замах.