— Но защо ни е да го търсим по-нататък, щом вече ни е оставил? — попита Мина, докато го гледаше умолително.
Той взе ръката ѝ.
— Засега не ме питайте повече — отвърна, докато я галеше. — Когато закусим, тогава отговарям на всички въпроси.
Той не възнамеряваше да каже нищо друго и затова се разделихме, за да се облечем.
След закуска Мина повтори въпроса си. За момент той я изгледа важно и каза, изпълнен със скръб:
— Защото, моя скъпа, скъпа мадам Мина, сега повече от всякога ние трябва да го намерим дори ако се наложи да го последваме в пастта на ада!
Тя пребледня и плахо попита:
— Защо?
— Понеже — отвърна той сериозно — той може да живее векове, а вие сте само една смъртна жена. Откакто веднъж той постави този белег на гърлото ви, трябва да се боим от времето.
Бях до нея тъкмо навреме, за да я хвана, когато залитна напред в несвяст.
Глава XXIV
Това е за Джонатан Харкър.
Ще останете с вашата скъпа мадам Мина. Ние ще отидем да предприемем диренията си — ако мога да ги нарека така, защото това не са дирения, а проучвания, и търсим само потвърждение. Но оставате ли и се грижите за нея днес. Това е вашият най-добър и най-свещен пост. Днес нищо не може да го намери тук. Нека ви кажа, че така ще сте наясно с онова, което ние четиримата знаем, защото аз вече съм им казвам. Той, нашият враг, си е отишъл, тръгнал е обратно към замъка си в Трансилвания. Знам го така добре, като да е било написано върху стената от огромна огнена ръка436. Някак се е подготвили за това и онзи последен сандък с пръст е бил някъде готов за отплаване. Той взе парите с тази цел и затова бързаше накрая, че да не го хванем преди залеза. Беше последната му надежда освен тази да се скрие в гробницата, която той мисли, че клетата госпожица Луси, бидейки, както е предполагал, подобна нему, държи отворена за него. Но нямаше нищо от време. Когато това се провали, той се устреми направо към последната си опора — последното му земно укрепление, бих могъл да кажа, исках ли double entente437. Той е ловък, ах, толкова ловък! Знае, че игричката му тук е приключила, и затова решава да се прибере у дома. Намира кораб, придържащ се към курса, по който дойде, и отива в него. Тръгваме да намерим какъв кораб и накъде пътува, когато открием това, се връщаме и ви казваме всичко. Тогава ще утешим с нова надежда вас и клетата мила мадам Мина. Защото ще бъде надежда, когато го премислите, че не всичко е загубено. На самото същество, което преследваме, му отне стотици години да стигне чак до Лондон, а сега за един ден, когато знаем местоположението му, го отблъскваме. Той е ограничен, макар и да има властта да причини зло и страдания, каквито ние не можем. Но ние сме силни, всеки в общата ни цел, и сме по-силни заедно. Запазете дух отново, скъпи съпруже на мадам Мина. Битката тепърва започва и накрая ние ще победим — толкова е сигурно, колкото че Бог от небето бди над Своите деца. По тази причина бъдете напълно спокоен, докато се върнем.
ВАН ХЕЛЗИНГ
4 октомври. Щом прочетох на Мина съобщението, което Ван Хелзинг беше оставил на фонографа, клетото момиче се поразведри. Сигурността, че графът не е в страната, вече започна да я успокоява, а това ѝ вдъхва сили. Колкото до мен, сега, когато страховитата му заплаха не е лице в лице с нас, ми изглежда почти невъзможно да повярвам в съществуването ѝ. Дори собствените ми ужасяващи преживявания в замъка Дракула изглеждат като отдавна забравен сън. Тук на свежия есенен въздух и яркото слънце…
Уви! Как бих могъл да не вярвам! Насред мислите си погледнах към червения белег върху бледото чело на клетата ми любима. Докато той стои, вярата не може да се разколебае. А после сам споменът за него ще я поддържа кристалночиста. С Мина се боим да не останем без работа, затова преглеждахме отново и отново всички дневници. Въпреки че действителността изглежда по-ясна, след всеки път болката и страхът сякаш намаляват. Има някаква цел свише, видна във всичко, която ни успокоява. Мина каза, че може би сме оръдие на върховно добро. Възможно е! Ще опитам да мисля като нея. Досега никога не сме разговаряли за бъдещето. По-добре да почакаме, докато се срещнем с професора и останалите след разследването им.
436
„(…) огромна огнена ръка.“ — в гл. 5 от Старозаветната Книга на пророк Даниила е разказана историята за невидима ръка, която изписва няколко символа на стената в двореца на вавилонския цар Валтасар. Текстът бил на непознат език и той поискал някой да му го преведе срещу щедри награди. Даниил прочел всички четири думи и обяснил значението им. Те предсказвали гибелта на Вавилон. Още същата нощ пророчеството се изпълнило, защото персийците нападнали ненадейно.
437