Денят отминава по-бързо, отколкото някога съм предполагал, че един ден би могъл отново да тече за мен. Вече е три часът.
5 октомври, 5 следобед. Нашата докладна среща. Присъстващи: професор Ван Хелзинг, лорд Годълминг, д-р Сюърд, г-н Куинси Морис, Джонатан Харкър, Мина Харкър.
Д-р Ван Хелзинг разясни какви стъпки са били предприети днес, за да открие с какъв кораб и накъде е отплавал граф Дракула при своето бягство:
— Като знаех, че той иска да се върне в Трансилвания, бях уверен, че трябва да пресече делтата на Дунав или да мине някъде през Черно море, тъй като дойде по този път. Очакваше ни мрачна неизвестност. Omne ignotum pro magnifico438 и така с натежали сърца тръгнахме да потърсим кои кораби отплават за Черно море снощи. Бил е ветроход, тъй като мадам Мина говори за вдигане на платна439. Този не е така важен, че да влезе в списъка на плаванията в „Таймс“, и затова отидохме по предложение на лорд Годълминг до вашия „Лойдс“440, където има отбелязвания за всички кораби, които плават, колкото и да са малки. Там открихме, че само един черноморски кораб е отплавал с прилива. Той е „Царица Катерина“ и пътува от пристана „Дулитъл“ за Варна, а оттам нататък към други пристанища и нагоре по Дунав. „Тъй“, казах аз, „това е корабът, на който е графът“. Затова се отправихме към пристана „Дулитъл“ и там намерихме един човек в дървена кабинка, толкова малка, че той изглеждаше по-голям от нея. От него се осведомихме за плаванията на „Царица Катерина“. Той ругае много и той червено лице и силен глас, но въпреки това добър човечец и щом Куинси му даде нещо от джоба си, което подрънка, когато го разклати и прибра в една толкова малка кесия, която беше скрил дълбоко под дрехите си, той още по-добричък и наш верен слуга. Идва с нас и пита много хора, които са грубовати и избухливи. Тези също бидат по-добрички, когато вече не бяха жадни. Те говорят много за проклятия и пършивост и други, които не разбирам, макар че предполагам какво значат, но въпреки това ни казват всичко, от което се интересуваме.
Те ни разкриват как вчера следобед около пет часа при тях идва един много забързан мъж — висок мъж, слаб и блед, с гърбав нос, зъби много бели и очи, които сякаш горят, че бидел цял в черно, освен че имал сламена шапка, която не отива нито на него, нито на времето, че пръска парите си, за да се осведоми бързо кой кораб плава за Черно море и откъде. Някой го завел до кабинката, а после при кораба, в който не пожелал да влезе, а вместо това спрял на брега, където бил единият край на подвижното мостче441, и помолил капитана да дойде при него. Той се появил, когато казал, че ще плати добре, и въпреки че отначало ругае много, се съгласява на условията. След това слабият човек тръгва и някой му казва къде могат да се наемат кон и каруца. Той отива там и скоро се връща, сам карайки кола, на която огромен сандък. Нея свалил без чужда помощ, макар че трябвали няколко души, за да я натоварят в кораба. Той говори дълго с капитана за това как и къде ще бъде поставен сандъкът, но на капитана не му харесва, ругае го на много езици и му казва, че ако иска, може да се качи и види къде ще бъде. Но той казва „не“, че все още няма да влезе, понеже има много работа, при което капитанът му казва, че е по-добре да побърза — проклет да е — понеже този кораб ще напусне — за проклятие — преди съмнало — с проклятие. Тогава слабият мъж се подсмихва и казва, че разбира се, трябва да потегли, когато счита за подходящо, но и че ще се изненада, ако тръгне чак толкова скоро. Капитанът ругае отново многоезично, а слабият се покланя, благодари му и казва, че засега ще злоупотреби с добрината му, за да дойде на борда преди плаването. Накрая капитанът, почервенял повече от всякога и на още езици му казва, че не иска никакви французи — пършиви и също проклети, на също толкова проклетия си кораб. И така, след като попитал къде наблизо може да има плавателен съд, от който да купи корабни бланки442, се разделили.
438
439
„(…) вдигане на платна.“ — по-горе Мина не говори за платната, а за шпила на кораба, но една от неговите функции е вдигането на тежките платна.
440
„Лойдс“ — първото и най-голямо в света морско застрахователно дружество, основано през 1688 г. и функциониращо до днес, което води регистър на всички кораби.
441
Подвижно мостче — мостчето, което се спуска от кораба към пристана. Дракула не може да мине по него, защото приливът на реката още не е дошъл, както няколкократно Ван Хелзинг обяснява по-горе.
442
Корабна бланка — вероятно бланка за издаване на коносамент — ценна книга по силата, на която капитанът на кораба, който я е издал, поема задължение да превози товара до определено място. Представилият същия документ на местоназначението има право да получи товара.