Наистина е невероятно колко жилав е човекът по природа. Нека някоя тегоба, без значение каква, се отмести по какъвто и да е начин — дори чрез смъртта, и ние ще се втурнем към първите устои на надеждата и радостта у нас. Неведнъж, когато сядахме около масата, очите ми се разтваряха в почуда дали всички изминали дни не са били сън. Единствено когато забелязвах червената дамга върху челото на г-жа Харкър, се връщах към реалността. Нещо повече, сега, когато сериозно обмислям въпроса, е почти невъзможно да осъзная, че причината за всичките ни беди все още съществува. Дори г-жа Харкър сякаш извръща очи от тревогите си в някои моменти. Само от време на време, когато нещо ѝ напомни за тях, тя мисли за ужасния си белег. Ще се срещнем тук в кабинета ми след половин час, за да решим как ще действаме. Забелязвам само една непосредствена трудност, усещам я само инстинктивно, а не рационално: ще се наложи всички да говорим откровено, а все още се боя, че по някаква тайнствена причина езикът на бедната г-жа Харкър е вързан. Зная, че тя сама си прави изводите, и от всичко, което се е случило досега, мога да предполагам колко са брилянтни и точни, но тя не иска или не може да ги изкаже. Споменах това на Ван Хелзинг и ще го обсъдим насаме. Предполагам, че част от онази противна отрова, която проникна във вените ѝ, започва да действа. Графът е имал своя причина, когато ѝ е устроил онова, което Ван Хелзинг нарича „кървавото кръщение на Вампира“. Е, съществуват отрови, които сами се отделят от доброкачествени вещества. В епоха, когато съществуването на птомаините443 е неясно, не бива нищо да ни учудва! Зная едно: че ако усетът ми относно безмълвието на г-жа Харкър е оправдан, тогава имаме една ужасна трудност — непозната опасност — в работата, която ни предстои. Същата сила, която я заставя да мълчи, може да я накара и да говори. Не смея да мисля по-нататък, защото така позоря в мислите си една благородна жена!
Ван Хелзинг идва към кабинета ми малко по-рано от другите. Ще опитам да поставя въпроса пред него.
По-късно. Когато професорът дойде, обсъдихме обстановката. Забелязах, че той има нещо наум, което искаше да сподели, но усетих у него някакво колебание да отвори темата. След като поувърта за кратко, той ненадейно каза:
— Приятелю Джон, има нещо, което ти и аз при всяко положение трябва да обсъдим насаме отначало. По-късно можем да поверим тайните си на другите — след това замлъкна, аз зачаках и той продължи. — Мадам Мина, клетата ни, скъпа мадам Мина се променя.
Студени тръпки пробягаха по мен, когато най-лошите ми опасения бяха потвърдени. Ван Хелзинг продължи:
— След злощастния ни опит покрай госпожица Луси трябва този път да сме подготвени, преди нещата да отидат твърде далеч. Работата ни този път действително е по-трудна отвсякога и тези нови тревоги правят всеки час смъртно важен. Забелязвам как чертите на вампир се появяват по лицето ѝ. Засега са много, много слабо изразени, но се виждат, ако можем да погледнем без предубеждение. Зъбите ѝ са малко по-остри и понякога очите ѝ са безчувствени. Но това не е всичко, защото вече често я завладява мълчание, така както беше с госпожица Луси. Тя не говореше дори когато пишеше онова, което искаше да стане известно по-късно. Сега се боя от това. Ако се окаже, че тя може чрез нашия хипнотичен транс да ни разкрие какво вижда и чува графът, не е ли още по-сигурно, че той, след като я е хипнотизирал пръв и който е пил от собствената ѝ кръв, а след това я накара да пие от неговата, би могъл, ако пожелае, да застави ума ѝ да му открие онова, което знае?
Кимнах в съгласие и той продължи:
— Тогава какво трябва да сторим, за да предотвратим това? Трябва да я държим в неведение за намеренията ни и така не би могла да каже онова, което не знае. Това е мъчителна задача! Ах, толкова мъчителна, че сърцето ми се къса да мисля за нея, но трябва да бъде така. Щом се срещнем днес, трябва да ѝ кажа, че по причина, за която няма да говорим, тя не бива повече да присъства на нашите съвещания, а единствено ще я пазим.
Той избърса челото си, по което беше избила обилна пот при мисълта за болката, която може би щеше да се наложи да причини на клетата душа, която вече толкова изстрада. Знаех, че за него ще бъде някаква утеха, ако заявя, че аз също съм достигнал до същия извод, понеже по всяка вероятност ще стопи усилното съмнение. Казах му го и ефектът беше какъвто очаквах.
Вече наближава момента на общото ни събрание. Ван Хелзинг си тръгна, за да се приготви за срещата и болезнената част от нея. Наистина вярвам, че това, което иска, е да се помоли насаме.
443
Птомаин — алкалоиди, които се отделят при разложението на вещества от биологичен произход. Считало се е, че те предизвикват хранителните отравяния при консумация на развалена храна. Днес това е доказано като погрешно схващане, за тази неяснота в съществуването и въздействието им намеква докторът.