По-късно. В самото начало на срещата ни заедно с Ван Хелзинг изпитахме огромно лично облекчение. Г-жа Харкър изпрати съобщение по своя съпруг, за да каже, че засега няма да се присъедини към нас, тъй като смята, че ще е по-добре, ако сме свободни да обсъдим действията си, без нейното присъствие да ни смущава. С професора се спогледахме за миг и двамата изпитахме облекчение. Колкото до мен, реших, че ако г-жа Харкър сама е осъзнала заплахата, освен голяма болка ни беше спестена и голяма опасност. При тези обстоятелства се съгласихме чрез въпросителен поглед и отговор с пръст на устните да запазим мълчание относно подозренията ни, докато имаме възможност да ги обсъдим отново насаме. Веднага пристъпихме към нашия План за настъпление. Ван Хелзинг грубо изложи фактите пред нас:
— „Царица Катерина“ напусна Темза вчера сутринта. С най-високата възможна скорост ще ѝ отнеме три седмици да достигне Варна, а ние можем да пропътуваме разстоянието по суша до същото място за три дни. Сега, ако допуснем два дни по-малко за плаването на кораба, дължащи се на времеви влияния, каквито знаем, че графът може да предизвика, и ако оставим цял ден и цяла нощ за всякакви забавяния, които могат да ни се изпречат, тогава имаме разлика от около две седмици. Следователно, за да бъдем напълно сигурни, трябва да тръгнем оттук най-късно на 17-и. Тогава по всяка вероятност ще бъдем във Варна ден преди корабът да пристигне и ще можем да направим всички нужни приготовления. Разбира се, всички ще тръгнем въоръжени — въоръжени срещу зли твари духовно, а също физически.
Тук Куинси Морис добави:
— Разбирам, че графът е от страна на вълци и може да се окаже, че той ще се озове там преди нас. Предлагам да добавим уинчестъри444 към въоръжението си. Имам пълно доверие в тях, когато наоколо се появи подобна неприятност. Арт, помниш ли, когато в Тоболск445 глутницата беше тръгнала по петите ни? Какво ли нямаше да дадем за по една винтовка с пълнител!
— Добре! — каза Ван Хелзинг. — Нека бъдат уинчестъри. Куинси винаги е хладнокръвен, но най-вече когато предстои лов, макар че моята метафора биде по-позорна за науката, отколкото вълците бидат опасни за човека. В това време не можем да направим нищо и понеже смятам, че Варна не е позната на никого от нас, защо да не отидем там по-рано? Чакането тук е също толкова дълго, колкото и там. Довечера и утре можем да се подготвим и след това, ако всичко биде наред, ние четиримата ще се отправим на пътешествието си.
— Ние четиримата? — каза Харкър въпросително, вглеждайки се в нас един след друг.
— Разбира се — отвърна бързо професорът, вие трябва да останете, за да се погрижите за вашата прескъпа съпруга!
Харкър запази мълчание за кратко и след това каза приглушено:
— Нека поговорим за това сутринта. Искам да се посъветвам с Мина.
Помислих, че сега е моментът Ван Хелзинг да го предупреди да не ѝ разкрива плановете ни, но той не обърна внимание. Аз го погледнах многозначително и се изкашлях. Вместо отговор той постави пръст пред устните си и после се извърна.
5 октомври, следобед. Известно време след срещата ни тази сутрин не можех да мисля. Новото състояние на нещата остави ума ми в почуда, която не оставя място за енергична мисъл. Решението на Мина да не участва по никакъв начин в обсъждането ме накара да се замисля и понеже не можех да разнищя въпроса с нея, ми остана само да предполагам. Сега съм по-далеч от всякакво решение, отколкото съм бил преди. Начинът, но който другите го приеха, също ме озадачи. Последния път, кога то говорихме за това, се съгласихме, че няма да има повече тайни помежду ни. В момента Мина спи сладко и спокойно като дете. Устните ѝ са извити, а лицето сияе от радост. Слава Богу, за нея все още има и такива мигове.
По-късно. Всичко е толкова странно. Стоях, наблюдавах безгрижния сън на Мина и се чувствах по-щастлив, отколкото предполагам, че някога ще бъда. Когато се спусна вечерта и докато потъващото все по-надолу слънце покриваше земята със сенки, тишината в стаята ставаше все по-тягостна. Изведнъж Мина отвори очи, погледна ме с нежност и каза:
— Джонатан, искам да ми обещаеш нещо с ръка на сърцето. Обещание към мен, но благоговейно отправено към ушите на Бога и което няма да нарушиш дори ако падна на колене и те моля с горчиви сълзи на очи. Бързо, трябва да го направиш веднага.
— Мина — казах аз, — няма как да дам такова обещание на мига. Може и да нямам право на това.
444
Уинчестър — изключително популярен американски модел пушки, използван за защита и лов, но остава най-известен с престрелките от Дивия запад. Ако приемем, че действието на книгата се развива през 1893 г., най-новият модел е бил „Уинчестър 1892“, който събира до шест куршума в магазина си и притежава изключително бърз зареждащ механизъм за времето си.