16 октомври. Мина все още докладва едно и също: връхлитащи вълни и плискаща вода, мрак и благосклонни ветрове. Очевидно сме тук навреме и когато получим вести за „Царица Катерина“, ще бъдем подготвени. Тъй като тя трябва да пресече Дарданелите, със сигурност ще получим сведения.
17 октомври. Смятам, че вече всичко е добре подготвено, за да посрещнем графа при завръщането от пътешествието му. Годълминг каза на доставчиците, че имал предположение за нещо откраднато от негов приятел, което се съдържало в сандъка, и получи плахо съгласия да го отвори на собствена отговорност. Собственикът на кораба му даде документ, в който се нарежда на капитана да му предостави всякакви условия да направи каквото пожелае на борда, а също упълномощи по подобен начин и представителя си във Варна. С последния вече се бяхме срещнали. Той беше много трогнат от любезното държане на Годълминг към него и заедно се уверихме, че ще направи всичко по силите си, за да подпомогне нашите намерения. Вече обмислихме действията си, в случай че успеем да отворим сандъка. Ако графът е вътре, Ван Хелзинг и Сюърд ще отрежат главата му веднага и ще забият кол в сърцето. Морис, Годълминг и аз ще бъдем готови да предотвратим външна намеса дори ако се наложи да използваме оръжията, с които ще разполагаме. Професорът казва, че ако направим така с тялото на графа, още скоро след това ще се разпадне на прах. В такъв случай не би имало никакви доказателства срещу нас, ако се надигнат подозрения за убийство. Но дори и да не беше така, трябва да паднем или пък ще станем от собствените си действия и може би някой ден този ръкопис ще застане между нас и въжето. Що се отнася до мен, ще бъда благодарен дори само моментът да настъпи. Решили сме да не оставим и камък на мястото му, докато не изпълним намерението си. Уговорили сме се с определени длъжностни лица, че веднага щом „Царица Катерина“ бъде забелязана, ще бъдем осведомени от нарочен пратеник.
24 октомври. Цяла седмица чакане. Телеграмите до Годълминг са ежедневни, но са все еднакви: „Все още не е докладван“. Отговорите на Мина от сутрешните и вечерните хипнотични сеанси са еднообразни: връхлитащи вълни, плискаща вода и скърцащи мачти.
Руфъс Смит, „Лойдс“, Лондон, до лорд Годълминг чрез вицеконсула на Н.Б.В.452, Варна.
„Тази сутрин «Царица Катерина» е докладвана при Дарданелите.“
25 октомври. Как ми липсва фонографът! Да водя дневник с писалка, е досада, но Ван Хелзинг настоява. Всички сме полудели от вълнение след вчера, когато Годълминг получи телеграмата си от „Лойдс“. Вече зная как се чувстват мъжете, когато в битка чуят сигнала за сражение. Единствена от групата ни г-жа Харкър не показва никаква емоция. Все пак не е чудно, че не го прави, защото нарочно се погрижихме да не разбере нищо за това, и всички опитахме да не показваме вълненията си в нейно присъствие. Сигурен съм, че някога щеше да забележи, без значение колко се опитваме да го скрием, но тя значително се промени в това отношение през последните три седмици. Летаргията ѝ се задълбочава. Макар да изглежда силна и здрава и да възвръща част от цвета си, с Ван Хелзинг не сме удовлетворени. Често я обсъждаме, но не сме казали на другите. Би разбило сърцето на клетия Харкър, а нервите му — със сигурност, ако разбере, че имаме съмнение по този въпрос. Ван Хелзинг ми каза, че преглежда зъбите ѝ много внимателно, докато тя е в състояние на хипноза, понеже твърди, че ако не са започнали да се заострят, няма реална опасност за някаква промяна в нея. Настъпи ли такава, би било наложително да вземем мерки! И двамата знаем какви трябва да бъдат, въпреки че не си споделяме тези мисли взаимно. Никой от нас не бива да страни от задачата — без значение, че е ужасна за обмисляне. „Евтаназия“ е отлична и утешителна дума! Признателен съм на онзи, който я е измислил.