— Кога тръгва следващият влак за Галац? — обърна се Ван Хелзинг към нас.
— В 6:30 утре сутринта!
Всички подскочихме, защото отговорът дойде от г-жа Харкър.
— Откъде, за Бога, знаете това? — каза Арт.
— Забравяте или може би не знаете, макар че е известно на Джонатан и д-р Ван Хелзинг, че съм влаков спец. У дома в Ексетър винаги преписвах разписанията, така че да съм полезна на съпруга си. Понякога го намирам за толкова потребно, че вече винаги проверявам железопътната програма. Знаех, че ако нещо ни отведе до замъка Дракула, ще трябва да стигнем през Галац или при всяко положение — Букурещ, затова много внимателно проучих разписанията. За нещастие няма много, тъй като единственият влак за днес потегля, докато говорим в момента.
— Възхитителна жена! — измърмори професорът.
— Не можем ли да хванем извънреден457? — попита лорд Годълминг.
Ван Хелзинг поклати глава:
— Боя се, че не. Тази страна е много по-различна от вашата или моята. Дори да имахме извънреден, вероятно щеше да пристигне не по-рано от редовния влак. Освен това се налага да подготвим нещо. Трябва да помислим. Нека се организираме. Вие, приятелю Артър, отидете до влака, вземете билетите и уредете всичко да е готово, за да тръгнем сутринта. Вие ли отивате, приятелю Джонатан, до корабния посредник и взимате от него писма до посредника в Галац с упълномощаване за претърсване на кораба точно както беше тук. Морис Куинси458, вие се срещнете с вицеконсула и осигурете помощта му за неговия колега в Галац и всичко онова, което може да направи, за да улесни пътя ни, така че да не загубим време с преминаването на Дунава. Джон ще остане с мадам Мина и с мен, за да обсъждаме, защото така, ако биде дълго време, може да закъснеете и няма да има значение, когато слънцето залезе, понеже аз съм тук с мадам, за да направим доклада.
— А аз — каза г-жа Харкър бодро, като напомняше на старото си аз повече, отколкото през много от изминалите дни, — ще опитам всячески да съм от полза, като планирам и водя записки, както правех преди. Странно, но нещо в мен някак се променя и усещам повече свобода, отколкото напоследък!
Когато осъзнаха важността на думите ѝ, тримата по-млади мъже се почувстваха щастливи, но с Ван Хелзинг се обърнахме един към друг и за миг си разменихме мрачни и сериозни погледи. Въпреки това не казахме нищо.
Когато и тримата тръгнаха по задачите си, професорът помоли г-жа Харкър да прегледа преписа на дневниците и да намери частта, в която съпругът ѝ е в замъка. Тя излезе, за да ги вземе, и когато вратата се затвори след нея, той ми каза:
— Мислим за едно и също! Казвайте!
— Има някаква промяна. Но надеждата в това е крехка и може би измамна.
— Точно така. Знаете ли защо я помолих да вземе ръкописа?
— Не! — отвърнах. — Освен ако не е било заради възможността да останем насаме.
— Отчасти сте прав, приятелю Джон, но само отчасти. Искам да ви кажа нещо. И ах, приятелю, поемам огромен — ужасен — риск, но се надявам, че това е правилно. В момента, когато мадам Мина каза онези думи, които приковаха вниманието и на двама ни, ми хрумна нещо. По време на транса преди три дни графът изпрати при нея своя дух, за да прочете мислите ѝ, или по-вероятно той я взе, за да го видим в сандъка му с пръст на кораба, връхлитан от вълните, точно докато се движи свободно при изгрева и залеза. Тогава научи, че сме тук, понеже тя има повече за разказване от своя открит живот с очи, които виждат, и уши, които чуват, отколкото той, както е затворен в своя сандък ковчег. Сега прави всичко по силите си, за да ни избяга. В момента тя не му трябва.
Той е сигурен заради обширното си познание, че тя ще се отзове на повика му, но я изолира — откъсва я, доколкото може, от силите си, така че да не отиде при него. Ах, тук се надявах, че нашите човешки умове, съзрели толкова отдавна и нелишени от Божията благосклонност, ще надвият неговата мисъл на дете, крееща във вековна гробница, още недозряла и още себична и затова дребнава. Ето че мадам Мина идва. Нито дума за транса ѝ пред нея! Тя не го знае и би я съкрушило. Ще я хвърли в отчаяние точно когато имаме нужда от цялата ѝ надежда, цялата ѝ смелост, когато най-много ни трябва обширният ѝ ум, който е остър като на мъж, но на прелестна жена и притежава необикновената сила, която графът му даде и която би могъл да отнеме напълно, макар да не мисли така. Шшт! Нека аз говоря, а вие ще се учите. Ах, Джон, приятелю мой, изправени сме пред ужасно затруднение. Боя се както никога преди. Можем само да се уповаваме на Господа. Тихо! Тя идва!
457
Извънреден — има се предвид специален влак по поръчка на пътник в желан от него час и посока.
458
Морис Куинси — Ван Хелзинг размества собственото име на Куинси с фамилията му също както веднъж Дракула сбърква, обръщайки се към Джонатан.