— Ще онагледя — каза той. — Вашият и мой приятел, г-н Питър Хокинс, който живее в сянката на прекрасната ви катедрала в Ексетър82 далеч от Лондон, ми купува чрез ваша милост този мой имот в Лондон. Добре! Сега ми позволете да бъда откровен, та да не се чудите защо съм потърсил услугите на някого толкова отдалечен от Лондон вместо на местен адвокат. Причината беше да не обслужва ничий тамошен интерес, освен моя собствен, понеже някой, който пребивава в Лондон, би имал известни собствени намерения или приятели, за които да се погрижи, се отклоних толкова в търсенето на представител, чиито усилия да бъдат само в моя полза. Да допуснем, че имам многобройни делови отношения и решавам да превозвам стоки, да кажем, до Нюкасъл или Дърам, или Харуич, или Доувър83. Не би ли могло това да бъде свършено по-лесно чрез консигнацията84 му на някои от тези пристанища?
Отговорих му, че определено така ще е най-лесно, но и че ние, адвокатите, сме изградили посредническа система помежду си и работата на разстояние може да се свърши на местно ниво под нарежданията на който и да е адвокат, като клиентът, оставяйки се в ръцете на едного, може да получи удовлетворение, без да си дава допълнителен труд.
— Но — започна той — бих имал свободата и сам да ръководя нещата. Не е ли така?
— Разбира се — отвърнах, — деловите хора често правят така, когато не искат всичките им начинания да бъдат известни другиму.
— Добре! — възкликна той и заразпитва как се извършва консигнация, нужните документи за целта и за всички трудности, които биха могли да възникнат, но и да бъдат предотвратени с предвидливост.
Разясних му всичко, доколкото можах, а той остави у мен впечатлението, че би бил отличен адвокат, защото нямаше нищо, за което да не се сети или да не предвиди. За някого, който никога не е бил в Англия и който не е имал много делови занимания, притежаваше забележителни знания и находчивост.
Когато задоволи любопитството си по тези въпроси и потвърдих всичко, доколкото можах, в книгите, които бяха на разположение, графът внезапно се изправи и попита:
— Случайно да сте писали до приятеля ви г-н Питър Хокинс или до някого другиго след първото ви писмо?
С чувство на горчивина отвърнах, че не съм, тъй като досега не ми се е открила възможност да кореспондирам с когото и да било.
— Тогава напишете сега, мой млади приятелю — каза той, поставяйки тежката си ръка на рамото ми, — пишете на общия ни приятел и до всички останали и кажете, ако обичате, че ще останете с мен още месец.
— Нима искате да остана толкова дълго? — Само при мисълта за това сърцето ми се сви.
— Много бих желал. Нещо повече, няма да приема отказ. Когато вашият господар, работодател или както го наричате, се ангажира някой да дойде от негово име, подразбираше се, че този някой ще обслужва само моите интереси. А аз не съм им поставял ограничения. Не е ли така?
Какво можех да направя, освен покорно да приема? Засягаше се интересът на г-н Хокинс, не моят, и трябваше да помисля за него вместо за себе си. Освен това, докато граф Дракула говореше, имаше нещо в погледа и поведението му, което ми напомни, че съм пленник и че дори да не исках, не бих имал избор. Графът съзря победата си в примирението ми и надмощието си в разтревоженото ми изражение и веднага реши да се възползва от тях по свой собствен лицемерен, недопускащ възражение начин:
— Умолявам ви, добри ми млади приятелю, в писмата си да не се впускате във въпроси извън деловите. Без съмнение близките ви ще се радват да узнаят, че сте добре и очаквате с нетърпение да се върнете у дома. Не е ли така?
Докато говореше, той ми подаде три листа за писма и три плика. Всички те бяха от най-тънката хартия за чуждестранна поща. Погледнах към тях, след това към него и забелязах дискретната му усмивка и острите кучешки зъби върху червената му долна устна, по която разбрах, сякаш го беше изрекъл, че трябва да внимавам какво пиша, защото ще може да го прочете. По тази причина твърдо реших да включа само формалности, но тайно да напиша по-подробно писмо на г-н Хокинс, а също и на Мина. На нея бих могъл да пиша стенографски, което би объркало графа, в случай че го види. Когато привърших двете си писма, седнах спокойно и зачетох книга. В това време графът надраска няколко бележки, току хвърляйки поглед в някоя от книгите на масата. След това той взе моите две и ги сложи при своите, остави настрана принадлежностите си за писане, а в мига, в който вратата се затвори зад него, се надвесих над писмата, обърнати върху масата, и ги заразглеждах. Не изпитвах угризения — предвид обстоятелствата чувствах, че трябва да се браня по всеки възможен начин.
82
„(…) катедрала в Ексетър.“ — има се предвид катедралата „Сейнт Питър“, построена през XII в. и напълно преустроена в готически стил в самото начало на XV в.
83
Нюкасъл, Дърам, Харуич, Доувър — пристанищни градове в различни части на о. Великобритания.
84
Консигнация — вид сделка, при която един търговец натоварва друг да продаде негова стока от свое име и от свое помещение, но за негова сметка (Герджиков, Огн. „Търговски сделки“, ИК „Труд и право“, С., 2008, с. 147).