Докато говореше, той гледаше към Джонатан, а Джонатан — към мен. Забелязвах как бедничкият се разкъсваше в ума си. Той, разбира се, искаше да бъде при мен, но същевременно групата на катера най-вероятно би била тази, която ще погуби В… В… В… Вампира. (Защо ми е трудно да напиша тази дума?) Той помълча за малко и в това време д-р Ван Хелзинг каза:
— Приятелю Джонатан, това е за вас по дваж причини. Първо, защото сте млад, смел и можете да се биете, а вероятно накрая всички сили ще са необходими. Отново ваше право е да погубите онзи… онова, което е причинило скръб на вас и близките ви. Не се страхувайте за мадам Мина, ще се грижа за нея, ако позволите. Аз съм стар. Краката ми не са толкова бързи в движение както преди и не съм привикнал да яздя толкова дълго, да преследвам колкото е нужно или да се бия със смъртоносни оръжия. Но мога да съм от полза, като се сражавам по друг начин. Бих умрял, ако се наложи, също както и по-младите мъже. Сега нека ви кажа, че каквото ще направя, е следното: докато вие, милорд Годълминг, и приятелят Джонатан плавате нагоре по реката със своята малка бърза парна лодка, а Джон и Куинси пазят брега, на който случайно той може да слезе, аз ще заведа мадам Мина точно в сърцето на вражеската страна. Докато старата лисица е вързана в сандъка си, носещ се по течащия поток, откъдето той не може да избяга до брега — където не смее да вдигне капака на своя сандък ковчег, за да не го оставят от страх неговите словашки превозвачи да загине — ние ще тръгнем по стъпките, които Джонатан е извървял — от Бистриц край Борго, и ще стигнем до замъка на Дракула. Тук хипнотичните сили на мадам Мина със сигурност ще са от полза и ще намерим пътя, иначе напълно тъмен и непознат, след първия изгрев, когато наближим съдбовното място. Има много за вършене и други места за освещаване, така че това гнездо на змии да бъде заличено.
— Професор Ван Хелзинг — прекъсна го Джонатан разгорещено, — имате предвид, че ще заведете Мина, при цялата ѝ злощастна участ и омърсена с дяволска зараза, право в смъртоносния му капан? За нищо на света! Ни Дявола, ни Бога ще ме принудят!
За минута той почти онемя и след това продължи:
— Знаете ли какво е онова място? Можете ли да си представите тази отвратителна преизподня на адска поквара, където дори лунната светлина живее под злокобен образ и всяка частица прах, която се рее във вятъра, е всепоглъщащ звяр в зародиш! Нима някога сте чувствали вампирски устни върху гърлото ви? — тук той се обърна към мен и щом очите му съзряха челото ми, протегна ръце с вик. — О, Боже мой, какво сме сторили, та да ни сполети това зло!
Той се отпусна на канапето в безсилие от мъка.
Гласът на професора, който звучеше ясно и ласкаво и сякаш отекваше наоколо, успокои всички ни:
— Ах, приятелю мой, тъкмо защото бих избавил мадам Мина от онова ужасно място, ще отида. Да пази Бог, че трябва да я заведа там. Има работа — безумна работа — за вършене, която нейните очи не бива да виждат. Ние, мъжете тук, всички без Джонатан видяхме с техните собствени очи какво трябва да се направи, преди онова място да се очисти. Помнете, че сме в ужасно затруднение. Ако графът ни избяга този път, а той е силен, хитър и коварен, може би ще реши да се приспи за цял век, а тогава, след време, нашата скъпа — той взе ръката ми — ще отиде при него, за да му прави компания, и ще бъде като онези другите, които вие, Джонатан, сте видели. Вие ни разказахте за техните лукави устни и сте чул скверния им смях, когато сграбчиха движещата се торба, която графът им подхвърли. Треперите, но това може да се случи. Простете ми, задето ви причинявам толкова много болка, но е необходимо. Приятелю мой, не е ли отчаяна надеждата, заради която отдавам може би живота си? Ако се налагаше някой да отиде в това място, за да остане, аз съм този, който щеше да им прави компания.
— Правете, каквото желаете — каза Джонатан с ридание, което го разтресе цял, — в Божиите ръце сме!
По-късно. Ех, почувствах се добре, като видях старанието на тези решителни мъже. Как биха могли жените да не обичат онези от тях, които са толкова честни, смели и почтени! А също ме накара да се замисля за невероятната мощ на парите! Какво ли не можеш да постигнеш, ако ги използваш както трябва и какво става, ако не съумееш. Чувствам се толкова благодарна, че лорд Годълминг е богат и че двамата с г-н Морис, който също има цяло състояние, са готови да похарчат парите си толкова свободно. Ако не го бяха направили, нашият малък поход нямаше как да започне нито толкова своевременно, нито с такава добра подготовка, както ще се случи само след час. Няма и три часа, откакто беше решено какво трябва да свърши всеки от нас, а вече лорд Годълминг и Джонатан имат един великолепен катер, готов да потегли всеки момент с пълна пара. Д-р Сюърд и г-н Морис се снабдиха с половин дузина старателно отбрани и добри коне. Разполагаме с всички възможни карти и приспособления. Заедно с професор Ван Хелзинг тръгваме довечера с влака от 11:40 за Варещи477, където ще намерим превоз, за да ни откара до прохода Борго. Имаме доста пари подръка, понеже трябва да купим карета и коне. Ще я караме сами, защото няма на кого да се доверим за това. Професорът знае по малко от извънредно много езици, затова ще се справим добре. Всички се въоръжихме, дори аз получих висококалибрен револвер. Джонатан нямаше да бъде доволен, докато и аз не съм въоръжена като останалите. Уви, не мога да нося онова, с което разполагат другите. Белегът на челото ми го забранява. Милият д-р Ван Хелзинг ме утешава, като казва, че съм напълно снаряжена, понеже може да има вълци. С всеки час времето става все по-студено, а снежните виелици идват и си отиват като предупреждение.
477
Варещи — село в Южна Буковина. Намира се на около 100 км източно от с. Фунду, към което са се запътили останалите.