3 май. Бистриц2. Напуснахме Мюнхен в 8:35 вечерта на 1 май и пристигнахме във Виена рано следващата сутрин. Това трябваше да се случи в 6:46, но влакът закъсня с час. Будапеща ми се видя удивителна при беглия ми поглед от влака и кратката ми разходка по улиците. Внимавах да не се отдалечавам много от гарата, защото поради късното ни пристигане щяхме да тръгнем възможно най-близо до редовното разписание. Чувството, което изпитах, беше, че напускаме Запада и навлизаме в Изтока. Най-западният от великолепните мостове над Дунава, който тук достига величествена ширина и дълбочина, ни отведе сред традициите на турското управление3.
Потеглихме тъкмо навреме и след мръкване пристигнахме в Клаузенбург4. Там пренощувах в хотел Royale5. Обядвах, или по-скоро вечерях пиле, сготвено някак с червен пипер, доста вкусно, но сухо (Бел.: да взема рецептата за Мина). Попитах келнера и той ми каза, че се нарича paprika hendl6 и понеже е национално ястие, бих могъл да попадна на него навсякъде в Карпатите. Повърхностните ми познания по немски се оказаха доста полезни, дори не виждам как бих могъл да се справя без тях.
В Лондон, когато разполагах с известно време, посетих Британския музей7 и проучих Трансилвания сред книгите и картите в библиотеката. Беше ми хрумнало, че малко предварителни знания за тази страна едва ли ще се окажат безполезни в делата ми с местен благородник. Открих, че областта, назована от него, се намира в най-източните краища на страната и непосредствено граничи с три други владения: Трансилвания, Молдова и Буковина8, в сърцето на Карпатите — един от най-дивите и слабо познати райони на Европа. Не успях да попадна на рисунка или труд, който сочи точното местоположение на замъка Дракула, тъй като все още няма карти на местността, сравними с тези на нашата Орднанс сървей9, но открих, че Бистриц, градът с пощенски клон, посочен от граф Дракула, е добре известно място. Тук ще водя някои от бележките си, за да опресняват паметта ми, докато обсъждам пътуването си с Мина.
Населението на Трансилвания се състои от четири различни националности: саксонците10 на юг, с тях съжителстват власите, които произхождат от даките. На запад са унгарците, а на изток и север — секеите11. Отивам при последните — те се считат за потомци на Атила и хуните. Може и да е така, защото, когато унгарците завладели страната през единадесети век, заварили там хуните. Прочетох, че всички познати суеверия на този свят са събрани в подковата на Карпатите12, все едно са център на някакъв въображаем водовъртеж. Ако е така, престоят ми може да е доста интересен. (Бел.: да разпитам графа за всичко това.)
Не спах добре въпреки сравнително удобното легло, защото ме спохождаха всякакви причудливи сънища. Може би кучето, което виеше цяла нощ под прозореца ми, има нещо общо с това, или пък е била паприката, заради която изпих цялата вода от гарафата си, но пак останах жаден. Към сутринта вече спях и ме събуди настоятелното чукане по вратата, затова предполагам, че тогава съм бил унесен в дълбок сън. За закуска имаше още паприка, нещо като каша от царевично брашно, за което ми казаха, че е mamaliga13 и патладжани, пълнени с кайма — превъзходно ястие, което наричат impletata14. (Бел.: да взема рецептата и за него.) Трябваше да побързам с храната, защото влакът тръгваше малко преди осем поне по разписание, но след като се втурнах към гарата и пристигнах в 7:30, се наложи да чакам във вагона повече от час, преди да потеглим. Сякаш колкото по на изток отиваш, толкова по-неточни са влаковете. Какви ли са в Китай?
През целия ден сякаш се лутахме през страна, пълна с всевъзможни красоти. Понякога виждахме малки градчета или замъци по върховете на непристъпни стръмнини също като в старите требници15. Подминавахме реки и потоци, които изглежда предизвикваха големи разливи, ако се съди по широките и каменисти крайбрежни ивици от двете им страни. Нужна е много вода и силно течение, за да се оголят така бреговете на една река. На всяка гара по тези места имаше групи хора, понякога тълпи, облечени в най-различни дрехи. Някои бяха точно като нашите селяни или онези във Франция и Германия, докато минавах оттам — с къси палта, заоблени шапки и домашно ушити панталони, други обаче бяха доста чудновати. Жените изглеждаха красиви, но не и отблизо, защото бяха грубовати в кръста. Ръкавите на всички бяха чисто бели и широки, с различни кройки, повечето носеха големи колани, от които висяха ивици от някаква материя, прилични на тези по балетните рокли, а под тях, разбира се, имаше фусти. Най-странни на вид бяха словаците, които изглеждаха и по-диви от останалите с големите си каубойски шапки, огромни развлачени мръснобели панталони, ленени ризи и грамадни кожени колани, широки почти фут16 и обсипани с месингови капси. Носеха високи ботуши с натъпкани в тях крачоли, имаха дълги черни коси и гъсти мустаци. Не изглеждаха симпатични, но бяха доста живописни. В някоя постановка веднага бихме ги определили за някоя стара пасмина ориенталски разбойници. Въпреки това, както други ми обясниха, те били безобидни и по-скоро малодушни по природа.
2
Бистриц (дн. Бистрица) — град в Трансилвания, Румъния. Когато Брам Стокър пише „Дракула“, тази географска област е част от Австро-Унгария.
3
Традициите на турското управление в течение на турско-австрийски войни Княжество Трансилвания периодично сменя своя сюзерен между Османската и Хабсбургската империя, като в определени моменти се намира и под двойната им власт. Това води до едновременното наличие на турско, австрийско и унгарско влияние в управлението, които се запазват под една или друга форма и след освобождението на Трансилвания от Хабсбургите през 1683 г. с битката при Виена.
6
Paprika hendl — от австро-баварския диалект на немския език: „паприковано печено пиле“. Ястие, разпространено в днешните Австрия, Унгария и Румъния.
8
Велико княжество Трансилвания и Херцогство Буковина — съставни автономни части на Австро-Унгария. Княжество Молдова се обединява с Влахия през 1866 г. и образува съвременна Румъния.
9
Орднанс сървей — изпълнителна агенция, подведомствена на правителството на Обединеното кралство, която има ролята на национална картографска агенция от основаването си през 1791 г.
10
Трансилвански саксонци — германски народ, който през XII в. се заселил в южните части на Кралство Унгария. Основната му задача в миналото е била да защитава южните граници на държавата от неприятелски набези.
11
Секеи — народ, който етнически се числи към унгарската група. Населява основно Секейския край — регион, който географски влиза в рамките на Трансилвания. Секеите са известни преди всичко с огромната роля, която играят в отбиването на турските нашествия над Кралство Унгария през Средновековието.
14
15
Требник — според някои изследователи (