30 юли. Снощи. Зарадвахме се, че наближаваме Англия. Време — добро, всички платна — вдигнати. Оттеглих се изнемощял и спах дълбоко. Събуди ме помощникът, като ми съобщи, че и вахтеният и кормчията липсват. Освен него оставаме само аз самият и двама моряци екипаж.
1 август. Два дни мъгла и не се мярка нито един кораб. Надявах се, че стигнем ли веднъж в Ламанша, ще мога да сигнализирам за помощ или да се установим някъде. Нямаме налични сили да движим платната, налага се да плаваме пред вятъра. Не смеем да ги спуснем, понеже не бихме могли да ги вдигнем отново. Сякаш се носим към някаква страховита участ. Помощникът сега е по-отчаян от всички останали. Изглежда по-силният му характер вътрешно се е обърнал срещу самия него. Мъжете са надмогнали страха, като работят упорито и търпеливо, готови за най-лошото. Те са руснаци, той — румънец.
2 август, полунощ. След няколко минути сън се събудих от вик, който, както изглежда, се чу откъм моя бакборд200. В мъглата не виждах нищо. Втурнах се на палубата и хукнах към помощника. Каза ми, че чул крясък и се затичал, но нямало и следа от човека на вахта. Отиде си още един. Боже, помогни! Помощникът заяви, че трябва да сме преминали Па дьо Кале201, тъй като точно когато дочул вика, мъглата се вдигнала за момент и той видял Норт Форланд202. Ако е така, значи сме излезли в Северно море и само Господ може да ни води в мъглата, която сякаш се движи с нас, а Той изглежда ни е забравил.
3 август. В полунощ отидох да сменя човека на кормилото, но там не открих никого. Вятърът е постоянен и докато се движим пред него, няма отклонения от курса. Не посмях да напусна поста, затова извиках на помощника. След няколко секунди той внезапно изскочи на палубата по фланела. Изглеждаше така слисан и измъчен, че силно се побоях да не си е изгубил ума. Приближи се и дрезгаво прошепна в ухото ми, сякаш се страхуваше, че сам въздухът може да го чуе:
— То е тук. Сега го знам. Видях го снощи на вахта като човек, висок и слаб и мъртвешки блед. То беше на носа и гледаше през борда. Промъкнах се зад Него и Му дадох да опита ножа ми, но той мина през Него като през въздух. — Докато говореше, той извади ножа си и диво го размаха, след което продължи. — Но То е тук и аз ще Го намеря. То е в трюма, сигурно в някой от онези сандъци. Ще ги отворя един по един и ще проверя. Вие дръжте руля.
С предупредително изражение и пръст на устните си той слезе. Вееше променлив вятър и не можех да оставя кормилото. Видях го отново да се появява на палубата с кутия за инструменти и фенер и да слиза през предния люк. Той е луд за връзване, беснеещ безумец и опитите да го спра биха били безполезни. Не би могъл да повреди онези големи сандъци: в товарителницата са записани като „клей“ и колкото и да ги блъска насам-натам, не би могъл да им стори нищо. Та ето ме тук, наглеждам руля и пиша тези бележки. Мога само да се уповавам на Бога и да чакам, докато мъглата се разнесе. След това, ако не мога да удържа курс до някое пристанище със съпътстващия ме вятър, ще отрежа платната, ще чакам и ще сигнализирам за помощ…
Сега вече почти всичко приключи. Тъкмо бях започнал да се надявам, че помощникът ще се върне по-спокоен — понеже го чух да удря по нещо в трюма, а работата би му се отразила добре, — когато откъм люка долетя внезапен, изпълнен с ужас крясък, който смрази кръвта ми, и той изхвърча на палубата като изстрелян от оръдие — освирепял безумец с облещени очи и лице, разкривено от страх.
— Помощ! Помощ! — извика той и след това се заозърта в пелената от мъгла.
Ужасът му премина в отчаяние и той промълви със спокоен глас:
— По-добре също да дойдете, капитане, преди да стане твърде късно. Той е там. Вече зная тайната. Морето ще ме спаси от Него, само то ми остава!
Преди да кажа и дума или да се спусна напред, за да го хвана, той скочи на фалшборда203 и сам се хвърли в морето. Мисля, че вече и аз зная тайната. Точно този умопомрачен е премахнал хората ми един по един, а сега и сам ги последва. Боже, помогни! Как ще отговарям за тези ужаси, когато стигна пристанището? Когато стигна пристанището ли? А ще го бъде ли изобщо?
4 август. Още е мъгливо, изгревът не може да пробие. Знам, че слънцето вече се е показало, защото съм моряк, но иначе по нищо не личи. Не посмях да сляза долу, нито да оставя руля, затова останах тук цяла нощ и в неясната тъма видях Онова — видях Него! Господи, прости ми, но помощникът беше прав да скочи през борда. Бе по-добре да умреш като човек. Никой не може да възрази на това да загинеш като моряк в сините води. Но аз съм капитан и не трябва да изоставям кораба си. Ще попреча на този демон или чудовище, защото, щом силите започнат да ме напускат, ще завържа ръцете си за кормилото и заедно с тях и онова, което Той — То! — не смее да докосне и тогава, сред попътни или пък насрещни ветрове, ще спася душата и капитанската си чест. Силите ми все повече се топят, а пада нощта. Ако Той може отново да ме погледне в очите, може и да нямам време да реагирам… ако се разбием, тази бутилка вероятно ще бъде открита и онези, които я намерят, може да разберат. Ако не… е, тогава всеки човек ще знае, че съм бил верен на поста си. Боже, Пресвета Дево и светии, помогнете на една клета безпросветна душа, опитваща се да изпълни дълга си…204
200
Бакборд — тук споменатата вече дума се използва като професионален жаргон за „мое ляво“.
201
Па дьо Кале — или Доувърски проток, най-тясната част от Ламанша, намираща се в източния му край.
202
Норт Форланд — нос на Кентското крайбрежие в Англия, намиращ се на север от Па дьо Кале.
203
Фалшборд — част от страничните части на корабния корпус, която се намира над палубата. „Опасва“ плавателния съд.
204
С тази част от романа може да се напрани паралел с цитираната по-горе „Балада за стария моряк“, където също се разказва за призрачен кораб, в който единственият оцелял е капитанът. Колридж споменава, че сам дяволът направлява плавателния съд.