Мисля, че ще бъде най-добре за нея да си легне физически изтощена, затова ще я заведа на дълга разходка край скалите на Робин Худс Бей и обратно. Тогава не би трябвало да бъде особено предразположена към ходене насън.
Глава VIII
Същият ден, 11 часа вечерта. Ех, толкова съм уморена! Ако не бях превърнала дневника си в задължение, нямаше да го отворя тази нощ. Разходката ни беше прекрасна. След известно време Луси я обзе весело настроение, предполагам, благодарение на няколко добродушни крави, които дойдоха да ни подушат в едно поле край фара и ни изкараха ангелите. Мисля, че забравихме всичко освен, разбира се, обичайните си страхове, и това изглежда ни помогна да започнем на чисто. В Робин Худс Бей пихме по един върховен „силен чай“ в една уютна малка старомодна странноприемница с еркерен прозорец210, точно над покритото с водорасли каменисто крайбрежие. Предполагам, че трябва да сме изумили Новата жена с този апетит211. Мъжете не са толкова тесногръди, Бог да ги поживи! След това се разходихме до вкъщи с няколко или по-скоро много спирания за почивка, като непрестанно се бояхме да не се натъкнем на бесни бикове. Луси наистина беше уморена и възнамерявахме да си легнем при първа възможност. Само че пристигна младият кюре212 и г-жа Уестънра го помоли да остане за вечеря. Заради това Луси и аз се борихме с „прашната мелничарка“213. Признавам, за мен битката беше тежка, въпреки че съм доста храбра. Мисля, че някой ден епископите трябва да се съберат и да обсъдят създаването на нов ранг кюрета, които не приемат вечери без значение как биха могли да ги притискат, и които ще знаят кога някое момиче е уморено. Луси спи и диша спокойно. Страните ѝ имат повече цвят от обикновено и изглежда толкова, толкова сладка. Ако г-н Холмуд се е влюбил в нея само като я е видял в гостната, се чудя какво би казал, ако я зърне сега. Един ден някои от авторите, които пишат за Новите жени, ще излязат с идеята, че трябва да бъде разрешено на мъжете и жените да се видят един друг заспали, преди да си предложат или да приемат. Но предполагам, че в бъдеще Новата жена не би благоволила само да приема, а ще прави предложението и сама. А тя също би се справила добре! Има някаква утеха в това. Толкова съм щастлива тази вечер, защото скъпата Луси изглежда по-добре. Наистина вярвам, че проблемите със сънищата са приключили и всичко е вече зад гърба ѝ. Бих се радвала много, ако само знаех дали Джонатан… Бог да го благослови и закриля.
11 август, 3 часа сутринта. Отново пиша в дневника. Не мога да мигна, така че по-добре да пиша. Прекалено съм развълнувана, за да спя. Случи ни се такова премеждие, такова мъчително преживяване. Заспах веднага, щом оставих дневника… Изведнъж се разбудих напълно, седнах с ужасяващо чувство на страх и усещане за празнота около мен. Стаята беше тъмна, така че не можех да видя леглото на Луси. Отидох на пръсти и заопипвах. Беше празно. Запалих клечка кибрит и разбрах, че я няма. Вратата беше затворена, но не и заключена, както я бях оставила. Страхувах се да будя майка ѝ, която напоследък се чувства по-зле от обикновено, така че си наметнах нещо и вече бях готова да я потърся. Докато излизах, ми хрумна, че дрехите, които е облякла, биха могли да ми подскажат съновните ѝ намерения. Пеньоарът ще означава, че е в къщата, роклята — че е навън. Но и двете бяха по местата си. Слава Богу, казах си, не би могла да е далеч, понеже е само по нощница. Изтичах надолу по стълбите и надникнах във всекидневната. Не беше там! След това огледах всички други отворени стаи в къщата с непрестанно нарастващ страх, смразяващ сърцето ми. Най-накрая отидох до входната врата и я намерих отворена. Не широко, но езичето на бравата не беше захванало. Всички в къщата гледат да заключват вратата през нощта, затова се уплаших, че Луси сигурно е излязла. Нямаше време да мисля какво може да се е случило. Смътен и всевластен страх помрачи всички подробности. Взех един широк плътен шал и изтичах навън. Часовникът удари един, бях на „Кресънт“ и нямаше жива душа. Минах бързо по „Норт Теръс“214, но нямаше и следа от белия силует, който очаквах да видя. От ръба на Западния склон над вълнолома огледах цялото пристанище до Източния с надеждата или пък страха — не знам кое, че ще видя Луси на любимата ни пейка. Луната беше ярка и пълна, пълзяха гъсти черни облаци, които, реещи се, превръщаха цялата сцена в подвижна диорама215 от светлина и сянка. За минута-две не виждах нищо, понеже един облак скриваше църквата „Сейнт Мери“ и всичко около нея с мрака, който хвърляше. Когато отмина, руините на абатството започнаха да се открояват. Тънка ивица светлина, остра като проблясваща сабя, се прокрадна от небето, а църквата и дворът малко по-малко се проясниха. Каквито и да бяха очакванията ми, не останах разочарована, защото там, на любимата ни пейка, сребърният блясък на месеца озари един полуоблегнат силует в снежнобяло. Поредният облак се придвижи твърде бързо и погълна светлината в сянката си, затова не видях повече, но ми се стори, че зад пейката, където бялата фигура сияеше, над нея се надвесваше нещо тъмно. Какво беше то, човек или звяр, не бих могла да кажа. Не губих време, за да го погледна отново, а изхвърчах надолу по стръмните стъпала до вълнолома и през рибния пазар до моста. Това беше единственият път към Източния склон. Градът сякаш бе мъртъв, не видях и жива душа, което ме зарадва, понеже не исках никой да вижда клетата Луси такава. Сякаш тичах безкрайно дълго, безкрайно далеч, коленете ми трепереха, а дъхът ми пресекваше, докато се мъчих нагоре по безбройните стъпала до абатството. Трябва да съм стигнала бързо и все пак ми изглеждаше като че ли краката ми са от олово и всяка става в тялото ми е ръждива. Щом почти стигнах догоре, видях пейката и белия силует — вече бях достатъчно близо да го различа дори сред омаята на сенките. Без съмнение имаше нещо, източено и черно, което се навеждаше над полуоблегнатата бяла фигура. Извиках уплашено:
210
Еркерен прозорец — прозорец, издаден напред, извън линията на фасадата, във формата на полукръг, което го прави изпъкнал.
211
„Новата жена“ — терминът се използва от феминисткото движение в Западна Европа. Става дума за жената, която излиза от установените дотогава морални порядки относно облекло, пушене, пиене на алкохол, роля в семейството и пр. Мина се отнася иронично към тази „Нова жена“, за което се съди от кавичките на „силен чай“, т.е. той не е бил такъв, а напротив. Апетитът и държанието на двете дами в странноприемницата явно е според етикета и морала на викторианското общество. Брам Стокър е бил противник на феминистичното движение, но не и женомразец. Той явно счита, че жената е силна и мъдра такава, каквато е, без да се опитва да подражава на мъжете.
213
„Прашната мелничарка“ — название на различни растения от родовете
214
„Норт Теръс“ — улица в Уитби, която минава покрай Северно море към Източния склон и пристанището.
215
Диорама — подвижен сценичен декор във викторианския театър. Представлява голямо триизмерно пано, на фона на което актьорите разиграват сцената, все едно са в картината зад тях. Изображенията се сменят.