Легнах си както обикновено, погрижих се цветята да са поставени според нарежданията на д-р Ван Хелзинг и скоро заспах.
Събудих се от пляскането по прозореца, което започна след случката на склона в Уитби, когато Мина ме спаси — вече съм напълно наясно с това. Не се страхувах, но ми се искаше д-р Сюърд да бъде в съседната стая, както ме увери д-р Ван Хелзинг, та да мога да го повикам. Опитах се да заспя, но не успях. Тогава ме изпълни старият страх към съня и реших да остана будна. Унесът вироглаво щеше да се промъкне, когато не го желая, затова, понеже се боях да остана сама, отворих вратата и извиках:
— Има ли някой там?
Не получих отговор. Опасявах се да не събудя мама и затворих отново вратата. Тогава навън, откъм храстите в градината, чух някакъв вой като на куче, но по-свиреп и дълбок. Отидох до прозореца и погледнах, но не можах да видя нищо освен един голям прилеп, който по всяка вероятност досега беше блъскал по прозореца с крилете си, така че си легнах отново, но решена да не заспивам. В същия миг вратата се отвори, мама надникна вътре и като видя по движенията ми, че не спя, влезе и седна до мен. Тя ми заговори дори по-мило и нежно от обикновено:
— Тревожех се за теб, скъпа, и дойдох да видя дали си добре.
Уплаших се, че може да настине, като седи по този начин, и я помолих да се завие и да поспим заедно, затова тя дойде и легна до мен. Не си свали пеньоара, понеже каза, че ще остане за малко, а след това ще се върне в своето легло. Когато я обгърнах с ръце, а тя мен със своите, пляскането и удрянето по прозореца започна отново. Това малко я стресна и уплаши.
— Какво е това? — извика тя.
Опитах се да я успокоя и когато най-накрая успях, тя легна кротко, но все още долавях как милото ѝ клето сърце бие неумолимо. Скоро откъм храстите в градината отново се чу приглушен вой, а не след дълго — трясък от прозореца и множество счупени стъкла се разпиляха на пода. Щората се изду навътре от вятъра, който нахлу и в процепа на счупения прозорец се показа главата на огромен измършавял сив вълк. Мама изпищя от ужас, с голямо усилие седна в леглото и като обезумяла посягаше към всичко, което можеше да ѝ помогне. Накрая тя се вкопчи във венеца от цветя, който д-р Ван Хелзинг все настояваше да нося на врата си, и го откъсна от мястото му. Няколко мига седеше, сочеше към вълка и от гърлото и се долавяше непривично и ужасяващо гъргорене. Тогава тя падна — като ударена от мълния, главата ѝ се удари в челото ми и за момент ме зашемети. Стаята и всичко наоколо сякаш се въртеше. Задържах погледа си към прозореца, но вълкът отдръпна глава назад и безброй малки частички заприиждаха вътре през счупеното стъкло и закръжиха наоколо както колоните прах, които пътешествениците описват, когато в пустинята има самум286. Опитах се да помръдна, но над мен тегнеше някаква омая, а тялото на скъпата ми клета майка, което сякаш вече беше започнало да изстива, понеже милото ѝ сърце престана да бие, ме притискаше и за известно време не си спомням нищо друго.
Моментът, докато се върна на себе си, не ми се стори дълъг, но пък много, много неприятен. Някъде наблизо ечеше погребална камбана287, из цялата околност кучетата виеха и в градинските храсти, като че тъкмо отпред, пееше славеят. Бях зашеметена и опиянена от болка, страх и немощ, но песента на птицата звучеше така, сякаш гласът на мъртвата ми майка долиташе отново, за да ме утеши. Мелодията май беше разбудила и прислужничките, понеже чувах как босите им крака тихо стъпваха пред вратата. Повиках ги, те дойдоха и когато видяха какво се беше случило и кой лежеше върху мен на леглото, се разпищяха. Вятърът нахлу вътре през счупения прозорец и вратата се затръшна. Те повдигнаха тялото на милата ми майка и след като вече бях станала, я положиха на леглото, покрита с чаршаф. Всички те бяха толкова изплашени и неспокойни, че им наредих да отидат в трапезарията и да изпият по чаша вино. Вратата рязко се отвори и затвори. Прислужничките се разпискаха и след това вкупом тръгнаха, накъдето им посочих, а аз поставих всичките си цветя върху гърдите на скъпата ми майка. Когато го направих, се сетих какво ми беше казал д-р Ван Хелзинг, но не исках да ги махам и освен това сега щях да разчитам на част от прислугата да остане будна с мен. Изненада ме, че те не се върнаха. Повиках ги, но не получих отговор, и затова отидох в трапезарията, да ги потърся.
Сърцето ми замря, когато видях какво се беше случило: и четирите лежаха безпомощно на пода и дишаха тежко. Гарафата с шери стоеше полупразна на масата, но наоколо се носеше особена и остра миризма. Усъмних се и огледах стъкления съд. Ароматът беше на лауданиум288 и щом погледнах към бюфета, видях, че бутилката, която докторът на мама използва за лечението ѝ — ех, използваше! — беше празна. Какво трябва да сторя? Какво трябва да сторя? Отново съм в стаята с мама. Не мога да я оставя, а съм сама с изключение на спящата прислуга, която някой беше упоил. Сама с мъртвите! Не смея да изляза, понеже после може да чуя глухия вой на вълка през счупеното стъкло.
286
Самум — силен много горещ вятър, който понася огромни количества пясък и засипва обширни територии. Среща се в пустинните райони, особено в Сахара и Близкия изток.
287
Погребална камбана — в Англия има обичай при погребения и други заупокойни ритуали да се използват ръчни звънци. Традицията се е практикувала поне до края на XIX в.
288
Лауданиум — тинктура от опиум. Бил е широко използван като успокоително средство. Днес е под строг контрол, защото води до пристрастяване.