Когато той пристигна, беше почти шест часът, слънцето залязваше закръглено и жарко, червената светлина се процеждаше вътре през прозореца, като обагряше с повече цвят бледите ѝ страни. Щом Артър я видя, вълнението съвсем го задуши и никой от нас не можа да продума. В изминалите часове пристъпите на сън или пък коматозните състояния291, които я спохождаха, зачестиха, така че моментите, в които можеше да разговаря, станаха по-кратки. Присъствието на Артър обаче сякаш ѝ се отрази съживително. Тя се поободри и му заприказва по-ведро, отколкото беше правила, след като се бяхме появили. Той също дойде на себе си и заговори толкова окуражително, колкото можеше, така че беше сторено всичко по силите ни.
Сега е почти един часът и той седи при нея заедно с Ван Хелзинг. Трябва да ги сменя след четвърт час, а междувременно записвам това с фонографа на Луси. До шест те ще се опитат да си починат. Страхувам се, че утрешният ден ще сложи край на нашата стража, защото последният удар беше прекадено жесток. Бедното дете не може да се възстанови. Бог да ни е на помощ.
17 септември.
Моя прескъпа Луси,
Сякаш мина цяла вечност, без да съм те чувала, а действително и без да съм писала. Знам, че ще получа опрощението ти за всичките си грехове, когато изчетеш целия този чаршаф новини. Е, върнах съпруга си у дома, както си му е редът. Когато стигнахме Ексетър, ни очакваше файтон, а в него, въпреки че имаше пристъп на подагра, беше г-н Хокинс. Той ни отведе в дома си, където за нас бяха подготвени приветливи уютни стаи, а после вечеряхме заедно. След това г-н Хокинс каза:
— Скъпи мои, пия за ваше здраве и благополучие. Нека ви спохожда всичко най-хубаво. Познавам и двама ви от деца, затова с обич и гордост видях как пораснахте. Сега желая да свиете гнездото си тук, при мен. Нямам ни дете, ни дявол, всички си отидоха, а със завещанието ми оставих всичко на вас.
Луси, скъпа, разплаках се, когато Джонатан и старецът стиснаха ръце. Прекарахме една много, много щастлива вечер.
Та ето, че сме настанени в тази прекрасна стара къща. От моята спалня и гостната виждам колко близо са огромните брястове до катедралата с техните дебели черни стволове, изправени пред вековния жълт камък на храма, и чувам как горе враните грачат ли, грачат, бъбрят и клюкарстват по цял ден, както си правят враните, а и хората. Заета съм, не е нужно да ти го казвам, с подреждане и домакинстване. Джонатан и г-н Хокинс имат работа през целия ден, понеже сега, когато съпругът ми е съдружник, г-н Хокинс иска да му разкрие всичко за клиентите си.
Как е милата ти майка? Иска ми се да дойда набързо до Лондон за ден-два и да ви видя, скъпа, но с толкова много на гърба си, не смея още да го сторя, а и Джонатан продължава да се нуждае от грижи. Отново е започнал да хваща малко месце по костите си, но остана ужасно слаб след дългата болест. Дори сега понякога се стряска внезапно насън, буди се и цял трепери, докато с голямо търпение не го предразположа отново към обичайното му спокойствие. Но все пак благодаря ти, Боже, тези случаи стават все по-редки ден след ден и след време вярвам ще отминат напълно. Сега като вече ти казах за новостите при мен, нека попитам за твоите. Кога ще се омъжваш, къде и кой ще проведе церемонията, какво ще облечеш и каква ще бъде сватбата: в широк или в тесен кръг? Кажи ми всичко за нея, скъпа, кажи ми всичко за всичко, защото няма нещо, което е от значение за теб, и да не ми е скъпо. Джонатан ме помоли да ти пратя неговото „почтително преклонение“, но не смятам, че това е достатъчно добро като за младши съдружник в уважаваната кантора „Хокинс & Харкър“, така че понеже ме обичаш, а той също, и аз обичам теб с всички възможни наклонения и времена на този глагол, ти пращам вместо това просто неговата „обич“. Сбогом, моя прескъпа Луси и всичко най-хубаво.
20 септември.
Уважаеми сър,
Съгласно искането Ви прилагам доклад относно състоянието на всичко, които ми беше поверено… Що се отнася до пациента Ренфийлд, има още за казване. Сполетя го нов пристъп, който можеше да придобие ужасен развой, но и който, както за радост се случи, не се оказа свързан с каквито и да е злощастни последици. Този следобед двама мъже с една товарна каруца посетиха необитаемата сграда, чийто двор граничи с нашия — къщата, до която, както помните, пациентът на два пъти избяга. Те спряха пред нашия портал и попитаха пазача за пътя, понеже не бяха тукашни. Аз самият гледах навън от прозореца на кабинета, пушейки след вечеря, и видях как един от тях тръгва нагоре към къщата. Като премина покрай прозореца на Ренфийлд, пациентът започна да го ругае от стаята си и го нарече с всички неприлични имена, които устните му успяха да произнесат. Мъжът, който изглеждаше достатъчно благоприличен, се задоволи до му отвърне „млъкни, сквернословен дрипльо“, на което нашият човек отвърна с обвинения, че го е ограбил и възнамерява да го убие, прибави също, че ще му попречи при повторен опит. Отворих прозореца и направих знак на мъжа да не обръща внимание. След като се огледа наоколо, той се успокои, защото разбра на какво място е попаднал и заяви:
291
Коматозно състояние — състояние, при което в резултат на настъпило мозъчно увреждане се наблюдава липса на двигателна активност, рефлекси и реакция при дразнения. Настъпва при мозъчна травма.
292
Член на Кралската колегия на хирурзите — член на професионалната организация на хирурзите в Англия и Ирландия.
293
Ирландската лекарска на Негово и Нейно Величество колегия — лицензиран член на съсловната организация на лекарите в Ирландия, която осъществява надзор над практиката на съответните специалисти.