Съвсем скоро след това тя отвори очи с цялата им нежност и като протегна своята клета бледна слаба ръка, пое масивната матова длан на Ван Хелзинг302. Придърпвайки я към себе си, тя я целуна.
— Верни мой приятелю — каза тя плахо, но с неописуем патос, — верни мой и негови приятелю! Ах, пази го, а мен дари с покой!
— Кълна се! — отвърна той тържествено, коленичейки до нея, докато държеше ръката на Артър като някой, който полагаше обет.
След това той се обърна към Артър и му каза:
— Елате, дете мое, поемете ръката ѝ със своята и я целунете по челото, но само веднъж.
Очите им се срещнаха наместо устните и също тъй се разделиха.
Луси притвори клепки и Ван Хелзинг, който наблюдаваше отблизо, хвана Артър под лакътя и го издърпа встрани.
Тогава дишането ѝ отново захриптя и в един миг прекъсна.
— Всичко свърши — каза Ван Хелзинг. — Тя е мъртва!
Хванах Артър под ръка и го заведох до гостната, където той седна, покри лице с длани и заплака в тях така, че ми се късаше сърцето да го наблюдавам.
Върнах се обратно в стаята и заварих Ван Хелзинг да наблюдава клетата Луси с лице, по-сериозно от всякога. В тялото ѝ бе настъпила известна промяна. Смъртта беше върнала част от красотата ѝ, защото чертите на челото и страните отново се бяха смекчили, а устните — загубили мъртвешката си бледност. Сякаш кръвта, която вече не бе необходима за работата на сърцето, беше направила жестоките дири на смъртта възможно най-малко осезаеми.
Застанах до Ван Хелзинг и казах:
— Ех, бедното мило момиче, най-накрая намери покой. Това е краят!
Той се обърна към мен и каза с мрачна решителност:
— Не съвсем, уви! Не съвсем. Това е само началото!
Когато го попитах какво има предвид, той само поклати глава и отвърна:
— Засега не можем да сторим нищо. Почакайте и ще видите.
Глава XIII
Опелото беше насрочено за следващия ден, така че Луси да бъде погребана заедно с майка си. Аз се погрижих за всички неприятни формалности, а изтънченият собственик на погребалното бюро доказа, че неговите служители са наказани — или благословени — с малко от собствената му сервилна любезност. Дори жената, която направи последен тоалет на починалата, отбеляза конфиденциално пред мен като между професионалисти от сходни области, след като излезе от смъртните покои:
— Тя е много красив труп, сър. Истинска чест е да се погрижа за нея. Няма да е преувеличено, ако кажа, че ще бъде гордост за нашия погребален дом!
Забелязах, че Ван Хелзинг винаги е наоколо. Това беше възможно заради царящия безпорядък в домакинството. Нямаше никакви роднини в близост и понеже Артър трябваше да се върне още на следващия ден, за да подготви погребението на баща си, се оказахме неспособни да известим когото и да е от онези, които се полагаше да бъдат поканени. При тези обстоятелства заедно с Ван Хелзинг се натоварихме с книжа и пр. Той настоя сам да прегледа документите на Луси. Попитах го защо, понеже се боях, че като чужденец сигурно не е съвсем запознат с английската правна регламентация и би могъл в неведението си да направи някоя ненужна беля. Той ми отвърна:
— Знам, знам. Забравяте, че освен лекар съм и юрист. Но това не е само заради правото. Бяхте наясно с това, когато задържахте настрана следователя. Аз имам да избегна нещо повече от него. Може да се намерят документи още… като този.
Докато говореше, той извади от джобното си тефтерче прощалната бележка, която беше в деколтето на Луси и която тя бе скъсала насън.
— Когато откриете нещо за адвоката, който представлява покойната г-жа Уестънра, запечатайте всичките ѝ книжа и му пишете довечера. Колкото до мен, аз гледам в тази и старата стая на госпожица Луси цяла нощ и сам търся какво мога да открия. Не е добре, че собствените ѝ мисли попадат в ръцете на непознати.
Захванах се с моята част от работата и в следващия половин час открих името и адреса на представляващия г-жа Уестънра адвокат и му писах. Всички документи на клетата лейди се намираха в порядък: бяха дадени изрични указания за мястото на погребение. Тъкмо бях запечатал писмото, когато за мое учудване Ван Хелзинг влезе в стаята с думите:
— Има ли как да ви помогна, приятелю Джон? Свободен съм и, ако мога, услугите ми са ваши.
— Открихте ли онова, което търсехте? — попитах.
— Не търся нещо определено — отвърна той. — Само се надявах да намеря и намирам го всичко, което си беше там: няколко писма, малко бележки и едва започнат дневник. Но ето ги тук и засега няма да споменаваме нищо за тях. Утре следобед ще видя бедния младеж и с негово одобрение ще се възползвам от някои.
302
„(…) масивната матова длан на Ван Хелзинг“ — ръцете на Дракула също са големи, но бледи.
303
„(…) когато тя изтля.“ — цитат от стихотворението „Смъртното легло“ на английския романтик Томас Худ (1798-1845). Пълното четиристишие е: „Страхът ни разпиля надеждата сама,/ а надеждата страхът ни разпиля,/ ний мислехме, че тлее тя, докато спи,/ и че спеше още когато тя изтля.“ (пр. мой). Това кратко произведение е оказало силно влияние над Брам Стокър. В него се разказва за смъртта на жена, над която лир. герои са бдели цели нощи, наблюдавали са нейното дихание и са отстъпили половината от силите си, за да подхранят живота в нея.