Ради Радев
Древната уговорка
Сандъците със злато бяха доставени до столицата на Лепра — Кавитъс. Шестте хиляди таланта бяха във вид на малки еднакви златни късове, тъй като така ги искаха леприконите.
Предводителят им се наричаше Сабер. На ръст бе нисък, но всичките му зъби бяха изпилени и заострени за да държи в страх останалите леприкони. Той винаги носеше със себе си къса дървена тояга. Тя му служеше едновременно като бастун, сметало и оръжие.
Сабер пръв отвори един от сандъците и изрева:
— Леприкони! Уговорката е спазена, данъкът е получен! Да преброим и да видим дали всичко е точно.
Разнесоха се одобрителни възгласи:
— Да проверим! Да преброим!
Сабер започна да брои малките късчета злато. Пресметнатите пускаше на земята. На всеки шест правеше резка с кривия нокът на трипръстата си ръка върху своята тояжка.
Другите леприкони също започнаха да броят.
Страната на драконите се наричаше Дрейгана. Тя нямаше столица. Драконите живееха в пещери, а държавата им се ширеше между планини и хълмове.
Данъкът бе ескортиран от елитните войски на Инвите до възвишението Жертвен Хълм. То не завършваше като другите могили с връх, а с нещо като естествена, изваяна от природата площадка.
Воините изчакаха появата на първите дракони. След което избягаха, изоставяйки хилядата оковани момичета. Те бяха Данък. Бойците спряха бягството си, едва щом напуснаха пределите на Дрейгана.
Водачът на драконите летеше пред останалите. Името му беше Скуама. Целият бе зелен, с изключение на гърдите. Те имаха червен цвят. Шипът на края на опашката му бе жълт. Скуама притежаваше и големи рога, извити назад. Другите дракони нямаха такива и доста му завиждаха за тях.
Водачът достигна тясната площадка и кацна на ръба й. Момичетата се дръпнаха назад ужасени. Немалко от тях потресени се хвърлиха от върха.
Скуама захапа най-едрото момиче през кръста. Започна да дъвче, като мляскаше и сумтеше доволно.
Планетата се наричаше Гоул. Тя бе населена с най-различни същества. По-могъщите от тях бяха създали свои държави. Страните с най-голяма власт се наричаха Меймънд, Дрейгана, Носфера, Лепра и Инвите.
Единствената държава населена с човешки същества бе Инвите. Тя плащаше данък на другите четири според Древната Уговорка.
Столицата на Инвите бе именувана Римъти. Почти всички сгради в нея бяха построени от тухли или дървесина. Само няколко бяха сътворени изцяло от камък. На най-голямата от тях бе окачен надпис — „Школа за Магии и бойни изкуства“. Под него висеше табела с по-малки букви, която пък известяваше — „Майстор Хардимут обучава всеки желаещ на пет вида ръкопашен бой“.
И наистина притежателят на школата знаеше поне пет вида бойни изкуства, тъй като за всеки делничен ден от седмицата преподаваше различно.
Но Хардимут не бе известен с бойните си умения, а с магиите си. За него се говореше, че той е абсолютният властелин на държавата Инвите, а може би и на цялата планета Гоул. Всички се чудеха защо позволява страната му да плаща дан според Древната Уговорка.
Старият Договор гласеше, че един ден в годината страната Инвите плаща за това, че съседните й държави не я нападат.
Меймънд изискваше три хиляди младежи и девойки. Това бе, понеже меймъндците обичаха вкуса на човешката плът. Носфера също получаваше три хиляди младежи и девойки. Причината бе, че носфератусите харесваха вкуса на човешката кръв.
Дрейгана бе по-малка от тях и получаваше само хиляда невръстни момичета. От незапомнени времена драконите се хранеха с девици.
Лепра не бе жадна за човешки жертви. Тя ламтеше за жълт и бляскав метал. Леприконите искаха шест хиляди таланта в злато. По един за всяка Главна Приория на Инвите. Столицата Римъти, като Върховна Приория и владение на Хардимут бе освободена от каквито и да било данъци.
Нав беше главният град на Меймънд. Той бе и мястото за получаване на данъка.
На централният площад в Нав се бяха скупчили три хиляди юноши и девойки. Те бяха заобиколени от тройно повече меймънди.
Сред тълпата от меймънди един стоеше с вдигната лапа. Той бе огромен и черупката върху гърба му бе кафява, а не както на останалите — бяла. Изведньж меймъндът свали лапата си; закривените жълти нокти проблеснаха частично оцветени в червено от светлината на залязващото слънце; тълпата се нахвърли върху жертвите.
Най-големите и силни мъжкари първи след водача достигнаха плячката. Минаха няколко мига, през които стръвно откъсваха плътта от костите със зъби и нокти. След като поутолиха неистовия си глад, започнаха да дъвчат по-бавно. Някои дори се отдръпнаха за да могат женските и малките да получат своя дял.