— Какви процеси?
— Онези, които ще бъдат заведени срещу нас в секундата, в която някой от твоите завеяни академици бъде изяден.
— Никой няма да бъде изяден.
— Откъде знаеш? Как можеш да бъдеш толкова сигурна? Можеш ли да го гарантираш?
— Разбира се, че не мога.
— Ами в такъв случай трябва да имаме предвид и тази възможност. — Той дълбоко пое дъх. — И на първо място трябва да се запитаме: наистина ли искаме всички тези хора да се мотаят там?
— Не се мотаят! — Ейприл овладя гласа си. — Става дума за обучени хора. И освен това, нали не си въобразяваш, че можем да задържим това само за нас? Длъжни сме да пуснем колкото може повече хора да видят онова, което видяхме ние.
— Нека те попитам пак: какво ще се случи, ако един от тях бъде убит?
— Там няма едри хищници.
— Ти не си видяла едри хищници, Ейприл. Разликата е от земята до небето. А болестите? А дребните екзотични микроби?
— Ако ги има, вече е малко късно: Макс и аз бяхме там и се върнахме.
— Знам — сурово я изгледа Арки. — И недей да мислиш, че много ми допада. Виж, досега действахме като каубой, който стреля от хълбок. Време е да сложим нещата под контрол. Преди да сме се опарили жестоко. Първо, искам ти и Макс да си направите подробни медицински изследвания. Възможно най-изчерпателните. Междувременно ще спрем екскурзиите, докато Адам не каже, че е безопасно. Не искам никой повече да стъпва там, докато това не се изпълни. Никой, включително и вие.
— Арки — изплака Ейприл, — не можем просто да заключим тази врата и да обясним на хората, че на другата страна не е безопасно.
— Току-що го направихме — заяви той.
Адам събра екипа си. В него влизаха Джек Суифтфут, Андреа Хоук, Джон Малкия призрак и още двама, които Ейприл не познаваше. Раздаде карабини M15, гранати и револвери.
— Изглеждате като че ли ви очакват динозаври — каза им тя.
Той сви рамене.
— По-добре да се презастраховаме, вместо след това да съжаляваме. — Направи знак на хората си да стъпят на решетката, натисна иконката със стрелата и се присъедини към тях. — До довечера — махна й той. Закрепваше пълнител на колана си, когато започнаха да избледняват.
Макс влезе, носейки два жълти балона и вечната си видеокамера.
— Не бих възразявала — посрещна го Ейприл, — но това създава неприятен прецедент. Какво да правим сега? Да изпращаме десантчици всеки път, преди да хвърлим поглед на кое да е от всичките тези места?
— Ако изобщо има повече — уточни Макс. — Аз специално още не знам. И честно да ти кажа, не съм сигурен, че идеята ти е чак толкова неуместна. — Тя изръмжа, но не каза нищо повече. — Мислиш ли — попита я Макс, — че онзи, който е построил системата, все още се намира някъде там?
Погледът в очите й загуби фокус.
— Изминали са десет хиляди години — каза Ейприл. — Доста дълъг период от време.
— Може би не и за тях.
— Може би. Но знаем, че Ротондата е била изоставена отдавна. А и на Едем не видяхме никакви следи някой да се е отбивал скоро. Какво мислиш, че ни казва това?
Макс гледаше през прозореца. Навън туристите правеха снимки.
— Питам се, къде ли свършва мрежата? — замислено се обади той.
— Изгарям от нетърпение да науча това — пламна погледът й.
Външната врата се отвори. В коридора се чуха стъпки и на прага се появи Арки Редфърн. Махна им с ръка, съблече якето си и го метна върху облегалката на един от столовете.
— Хората казват — съобщи им той, — че май е редно да ви направим почетни членове на племето.
— Идеята ми допада — усмихна се Ейприл.
Макс беше научил, че единственият друг човек, удостоен с тази чест, е самият Сам Хюстън18. Компанията не беше никак лоша.
— И на мен — съгласи се той.
— Така-а, а това за какво ни е? — попита Арки, гледайки балоните.
— Искаме да разберем с какво още разполагаме.
На балоните имаше надпис „Форт Мокси“ и изглед от Ротондата. Под тях висеше дълго парче канап. Като се наслаждаваше на вниманието на двамата, Макс дръпна два стола, постави ги в двата края на решетката, но извън периметъра. После завърза балоните за столовете, така че да се издигнат във въздуха точно над решетката.
18
Американски адвокат и политик (1793–1863), водач на борбата на американските емигранти в Тексаската територия за контрол над Тексас и за присъединяването към САЩ. — Б.пр.