Хеликоптерите долитаха на всеки няколко минути, за да разтоварят нови журналисти и важни особи. Ласкър имаше нужда от помощ, за да поддържа организацията, а Макс неочаквано за себе си се видя назначен на длъжността главен посрещач. Посетителите досаждаха на Ейприл с въпроси и искания за общи снимки, а тя правеше каквото можеше, за да ги удовлетвори. Но като цяло денят се оказа изнурителен и всички с облекчение посрещнаха залеза.
— Това е просто нелепо — горещеше се Ейприл. — Аз имам в ръцете си най-интересния артефакт в човешката история, а не мога да се откъсна от репортерите. Искам да видя какво има вътре! — Голямата ирония беше, че с това развитие на нещата, журналисти и репортери разполагаха с повече време за разглеждане интериора на Ротондата от нейните откриватели.
Но имаше и други отвличащи вниманието фактори. Макар още да не го бе осъзнала, Ейприл за една нощ се бе превърнала в най-известния учен на страната. Само през първите двайсет и четири часа от излизането им на световната сцена — те вече осъзнаваха, че става именно това, — тя успя да получи, предложения от три големи компании, производителки на козметика, предложения да участва в промоцията на техните продукти, а също от веригата закусвални „Тако Бел“ (пуснали в ход крилатата фраза „Нашите бурито13 са извънземни“), компания за даване коли под наем и от MCI14.
Ейприл развеждаше посетителите на Ротондата. Тя даваше интервюта и провеждаше пресконференции. Фоторепортерите вече бяха осъзнали, че имат работа с фотогеничен обект и светкавиците буквално не угасваха. Ейприл явно се наслаждаваше на популярността си и Макс бе щастлив за нея. От двамата тя бе по-умната и по-бързо реагиращата. Освен това усмивката й можеше да разтопи сърцето на всеки, а скоро се разбра, че и гласът й звучи добре по електронните медии.
На третия ден след проникването в Ротондата те започнаха бавно да изследват нейните помещения. Първо изнесоха насъбралата се мръсотия. Избрани участъци от стените бяха внимателно измити и под купола най-сетне проникнаха пречупени слънчеви лъчи.
Светлината много приличаше на онази, която би пробивала през короните на дърветата в гъста гора през късен следобед. Не че тук имаше дървета, разбира се. Но имаше зелени стени (както можеше да се предполага и те от кеноний), по всички признаци идентични на онези, които се виждаха отвън. Панорамен прозорец, който обхващаше в обзорното си поле дъга от двеста и седемдесет градуса, минаваше на нивото на гърдите по цялата предна част.
Ласкър помоли Макс да надзирава възстановителните работи. Ейприл сумира предпазните мерки, които следваше да вземат, и го пусна да се оправя. Междувременно наеха бившия кмет Франк Мол като директор на новоразкритата служба за връзки с обществеността.
Макс очакваше, че истинската информация образно казано ще „потече“ от стените. Искаше да научи какви са тези вградени в тях системи, които продължават да работят след десет хиляди години. От време на време прогонваше от главата си опасенията, че първият контакт няма да донесе нищо повече от запознанството с по-добра отоплителна система.
Остави на Ейприл бележка и тръгна за мотела. Естествено попадна в задръстването, така че пристигна във Форт Мокси чак след два часа, изморен и нервиран. Градът беше като под обсада. Навсякъде бяха паркирани коли, а по улиците се движеха тълпи. Макс успя някак да се добере до паркинга на мотела, но там нямаше къде да паркира. В крайна сметка успя да се отърве от колата си на Легхорн Стрийт — на шест преки от мотела.
По обратния път зърна тийнейджър по тениска, на която бе изобразена Ротондата. Надписът отдолу беше: „Форт Мокси, СД: Извънземен“. Магазинът „Ключалка и резе“ беше изложил на витрините си цяла колекция от украсени с изгледи от Ротондата очила, чинии, кърпи за лице, подвързии за книги, солнички и какво ли още не. От другата страна на Банистър Стрийт суперът „При Майк“ беше възприел същата стратегия.
Срещу него бавно приближаваха два училищни автобуса. И двата бяха украсени отстрани с пърхащи под вятъра флагчета в ярки цветове, изобразяващи Ротондата. Върху капака на предното возило някой бе напръскал с боя през шаблон „Мъгливия дух“. Автобусите бяха пълни с млади хора, повечето на възраст за колеж и само малцина по-големи, и всички дружно му замахаха с ръце, когато го подминаха.
13
Мексиканско ястие, представляващо джоб в пшеничена питка, запълнен с месо, сирене, пържен фасул и др. — Б.пр.
14