— Милостиви Боже, кой би могъл да го вини? — възкликна Ана грубо. — Бих предпочела да си легна с някой червей, отколкото да ви слушам как ми шепнете цяла нощ на ухото. Махайте се с тази ваша мръсна уста и с още по-мръсното си съзнание, Джейн Паркър, и отидете някъде, където ще сте в свои води. Ние с Мери отиваме да танцуваме.
Почти веднага след заминаването на френските пратеници, сякаш чакал момента, в който ще има необходимото спокойствие и уединение, кардинал Уолси свика тайно съдебно заседание, на което бяха призовани свидетели, обвинители и защитници. Разбира се, съдията беше той. По този начин се създаваше впечатлението, че зад всичко това стои Уолси и единствен Уолси, действащ по принципни съображения, а не по нечии нареждания. По този начин папата можеше да заяви, че се налага развод, без кралят да е изказвал гласно такова желание. За наша изненада, съдебното заседание се проведе тайно. Никой освен онези, които бяха тихомълком превозвани по вода до Уестминстър, не узна за това. Нито майка ми, която беше винаги нащрек за всичко, което можеше да донесе полза за семейството ни, нито чичо Хауърд, майсторът на интригите. Аз също не разбрах, сгушена в кралското ложе; и Ана не разбра, подведена от неговата самоувереност. А най-важното беше, че самата кралица не знаеше за съдебното заседание, което пряко я засягаше. В течение на три дни осъждаха брака на една невинна жена, а тя нямаше ни най-малка представа за това.
Тайният съд на Уолси в Уестминстър трябваше да осъди самия Хенри за незаконно съжителство със съпругата на покойния му брат Артър: обвинение дотолкова сериозно само по себе си, и съд дотолкова нелеп, че сигурно е трябвало да се щипят, за да се убедят, че не сънуват, гледайки как кралят влиза в ролята на обвиняем, разкаян и с наведена глава, обвиняван от собствения си пръв министър. Хенри призна, че се е оженил за братовата си вдовица заради неправомерно папско разрешение. Той заяви, че когато се решил на тази женитба, а и след това, бил преследван от „тежки съмнения“. Уолси невъзмутимо заповяда въпросът да бъде представен за разглеждане пред безпристрастния папски легат, кралят се съгласи, оповести името на защитника си и се оттегли от заседанието. Съдът заседава три дни, след което призова теолози, които да потвърдят, че е незаконно човек да се ожени за съпругата на починалия си брат. Шпионите на чичо ни дочуха, че са разпитвали епископа на Линкълн и така разбраха за тайния съд. Аз, Ана и Джордж бяхме веднага извикани в покоите на чичо в Уиндзор.
— Какво цели той с този развод? — попита чичо с глас, задавен от вълнение.
Ана почти не можеше да си поеме дъх от вълнение.
— Сигурно го прави заради мен. Иска да отстрани кралицата заради мен.
— Направил ли ви е предложение? — мина чичо направо на темата.
Тя срещна погледа му.
— Не. Ала как би могъл? Готова съм да се обзаложа на каквото пожелаете, че той ще ми направи предложение веднага щом се освободи от кралицата.
Чичо кимна.
— Колко време можете да го задържате в такова настроение?
— А колко ще е нужно? — попита на свой ред Ана. — В момента съдът заседава. Те ще вземат решение, кралицата ще е отстранена, кралят ще е най-накрая свободен; и voila! Ето ме и мен!
Той не можа да сдържи усмивката си на нейната увереност.
— Voila24. Ето ви и вас — додаде той.
— Значи сте съгласен да бъда аз — опита се да се спазари Ана. — Мери ще напусне двора или ще остане, в зависимост от желанията ми. Семейството ще ми оказва съдействие във връзка с краля според нуждите ми. Започваме тази игра само в моя полза. Нямаме друг избор, тъй като Мери не си възвърна предишното положение, а и вие не я пришпорвате. Аз ще съм единствената Болейн, която ще предоставяте на вниманието му.
Чичо погледна баща ми. Баща ми ни огледа последователно и сви рамене.
— Съмнявам се и в двете — каза той глухо. — Той най-вероятно ще се цели в някоя от по-благороден произход. Но Мери със сигурност няма да свърши работа. Тя изживя своя възход и страстта му към нея се охлади.
Почувствах как се смразявам от тези безчувствени коментари. Ала баща ми дори не ме погледна. Това бяха важни дела.
— Така че Мери не ни върши работа. Но много се съмнявам, че страстта му към Ана ще го накара да я предпочете пред някоя френска принцеса.
Чичо се замисли за миг.
— Коя решаваме да подкрепим?
— Ана — предложи майка ми. — Той е луд по Ана. Ако този месец се освободи от кралицата, мисля, че ще поиска нея.
Чичо ми ни оглеждаше така, сякаш искаше да си избере по-хубавата ябълка за трапезата.