Същата вечер бяха организирали пиршество и танци. Както винаги, Ана водеше, а аз бях една от танцьорките. Ана беше по-бледна от всякога, облечена в сребриста рокля. Тя до такава степен беше станала сянка на красавицата, която бе някога, че това не убягна дори от погледа на майка ми. Тя ме повика с пръст, докато чаках да дойде реда ми да си кажа репликите от пиесата и да изтанцувам своята част.
— Да не би Ана да е болна?
— Не повече от друг път — отвърнах лаконично.
— Кажете й да си почива. Ако погрознее, ще изгуби всичко.
Аз кимнах.
— Тя си почива, майко — казах аз предпазливо. — Тя си ляга, за да се отмори, но човек не може да си почине от страха. Сега трябва да танцувам.
Тя кимна и ме пусна. Аз обиколих залата и започнах да играя своята част в пиесата. Бяха ми дали ролята на звездичката, която пада от западния небосклон и благославя земята с мир. Отнасяше се по някакъв начин до войната в Италия, и въпреки че знаех думите си на латински, не се обремених излишно с изясняването на значението им. Видях Ана да се мръщи и разбрах, че съм произнесла нещо неправилно, което трябваше да ме накара да се почувствам виновна, но съпругът ми, Уилям, ми намигна със сдържана усмивка. Той знаеше, че трябваше да уча думите си, вместо да прекарвам следобеда си с него в леглото.
Танцът ни свърши и един куп непознати благородници с маски и костюми влязоха в залата и си избраха партньорки за танците. Кралицата беше смаяна. Кои ли можеха да са те? Ние също бяхме смаяни, а най-вече Ана, когато един по-пълен и висок кавалер я покани на танц. Те танцуваха заедно до полунощ. Тогава Ана се разсмя, изненадана от разкритието, че беше танцувала със самия крал. Към края на вечерта лицето й все още беше бледо като роклята й и дори танците не бяха помогнали да върне цвета си.
Ние се прибрахме в стаята заедно. Тя се препъна на стълбите, и когато протегнах ръка да пипна челото й, почувствах, че кожата й беше студена и по нея беше избила пот.
— Ана, да не би да си болна?
— Само съм уморена — каза тя отпаднало.
Когато отидохме в стаята и тя сне пудрата от лицето си, аз успях да забележа, че цветът й се доближаваше до този на лист хартия. Тя трепереше и не искаше да се мие или да реши косите си. Търкулна се в леглото и затрака със зъби. Аз отворих вратата и пратих един слуга да извика Джордж по-скоро. Той дойде, хвърлил набързо едно наметало върху нощната си дреха.
— Извикай лекар — казах аз. — Това не е обикновена умора.
Погледът му пропълзя покрай мен към леглото в другата стая, където Ана се беше свила и беше придърпала завивките около раменете си, с кожа, пожълтяла като на топяща се старица с потракващи от студ зъби.
— Боже, това е потната болест25 — каза той, назовавайки най-страшната болест след чумата.
— И на мен така ми се струва — отвърнах аз мрачно.
Той ме погледна и аз прочетох страха в очите му.
— Какво ще стане с всички ни, ако тя умре?
Потната болест връхлетя ожесточено кралския двор. Петима-шестима от танцьорите на празненството бяха на легло. Една от девойките вече беше мъртва, а прислужницата на Ана беше в много тежко състояние и лежеше в стаята си, която делеше с още пет-шест момичета. Докато чаках да пристигне лекаря, получих бележка от Уилям да не го доближавам, а да се изкъпя с вода, в която съм капнала настойка от алое, тъй като той беше прихванал болестта и се молеше на Бога да не ме е заразил.
Аз отидох до стаята му и поговорих с него, застанала на прага. Той беше прежълтял точно като Ана, и като нея се бе увил с одеяла, но въпреки това зъзнеше от студ.
— Не влизайте — нареди ми той. — Не се приближавайте повече.
— Някой грижи ли се за вас? — попитах го аз.
— Да, освен това смятам да замина с кола за Норфолк — каза той. — Искам да си бъда у дома.
— Изчакайте поне няколко дни, докато състоянието ви се подобри, и тогава вървете.
Той надигна глава от леглото и ме погледна, опитвайки се да овладее болката.
— О, моя глупавичка малка съпруго — отвърна ми той. — Не мога да си позволя да се бавя. Грижете се за децата в Хевър.
— Разбира се, че ще го сторя — казах аз, като все още не разбирах какво имаше предвид.
— Мислите ли, че сме направили още едно бебе? — попита той.
— Все още не зная.
Уилям затвори очите си за миг, сякаш си пожелаваше нещо.
— Е, каквото и да се случи, то е в Божиите ръце — каза той. — И все пак, бих бил щастлив да сте заченали един истински Кери.
— За това ще имаме предостатъчно време — казах аз. — След като оздравеете.
25
Потна болест — мистериозна заразна болест, вилняла в Англия и Европа между 1485 и 1578 г., която в повечето случаи водела до светкавична смърт, настъпваща няколко часа след заразяването. Днес все още не се знае достатъчно за тази болест, поради което природата й не е напълно изяснена. Предполагаемите преносители са кърлежи и въшки. — Бел.прев.