— Един Никой — поправих се аз.
Целувката, с която ме дари, погали устата ми като едва доловимо докосване.
Същата вечер Хенри и Франсоа вечеряха насаме в Стейпъл Хол. Ние, придворните дами, начело с Ана, се измъкнахме от замъка с наметнати върху изисканите ни рокли плащове и с качулки, покрили шапчиците ни. Събрахме се в стаята пред залата, свалихме плащовете си и помогнахме една на друга да сложим златните си маски и златните воали, които се спускаха от шапчиците ни. Там нямаше огледала и аз не можех да видя как изглеждах, но девойките около мен светеха в позлата, и аз знаех, че също блестях като тях. Ала сред всички нас се открояваше Ана: тъмните й очи светеха иззад златната маска, като на истински ястреб, великолепно и диво, а тъмната й коса падаше по раменете й под златния воал, който се спускаше от шапчицата й.
Ние зачакахме да ни дадат знак, след което се вмъкнахме и започнахме да изпълняваме танца си. Хенри и крал Франсоа не можеха да откъснат очи от нея. Аз танцувах със сър Франсис Уестън, който ми нашепваше в ухото възмутителни предложения на френски, под прозрачния претекст, че ме е взел за френска дама, която би се зарадвала на такива предложения, и видях как Джордж повежда друга дама на танц, за да избегне съпругата си.
Танцът свърши, Хенри завъртя една от танцьорките и свали маската й, после церемониално обиколи залата, сваляйки маските на всички дами последователно, когато накрая стигна до Ана.
— Виж ти, маркизата на Пемброук — каза крал Франсоа с изненадан вид. — Преди ви познавах като лейди Ана Болейн — най-хубавата девойка навремето, точно както сега сте най-хубавата жена в двора на моя приятел Хенри.
Ана се усмихна и се обърна към Хенри, за да се усмихне и на него.
— Имаше само една друга девойка, която можеше да се сравнява с вас, и това беше другата Болейн — каза крал Франсоа, като се оглеждаше за мен. Мигът на тържество се стопи безвъзвратно за Ана и тя ми направи знак да дойда така, сякаш й се искаше да се кача не при нея, а на ешафода.
— Сестра ми, ваше величество — каза тя кратко. — Лейди Кери.
Франсоа целуна ръката ми.
— Enchanté29 — прошепна той прелъстително.
— Нека отново да танцуваме! — каза Ана внезапно, раздразнена от това, че и на мен ми обръщаха някакво внимание. Музикантите веднага засвириха и ние се веселихме до края на вечерта, и всеки положи всички усилия да достави удоволствие на Ана.
Същата вечер приключи официалното ни посещение във Франция и ние прекарахме следващия ден в приготвяне на багажа си за пътуването ни обратно към дома. Но посоката на вятъра беше неподходяща, и ние трябваше да се задържим в Кале и да пращаме всяка сутрин някой да пита началника на пристанището дали ще можем да отплаваме същия ден, или на следващия. Ана и Хенри ходеха на лов и прекарваха времето си чудесно, също както в Англия. Всъщност тук прекарваха по-добре, защото във Франция нямаше кой да подвиква на Ана, когато яздеше по улиците и възгласите „блудница“ да стигат до нея. А по време на това наше забавяне ние с Уилям имахме свободата да се срещаме.
Ние яздехме всеки ден по грубия пясък на плажната ивица, която се простираше на запад от града, докъдето поглед стигаше. Понякога конете напираха да препускат по твърдия пясък до водата и ние слизахме и ги оставяхме да бягат на воля. Тогава отивахме към дюните, Уилям ме смъкваше от коня, разстилаше наметалото си на земята и двамата лягахме заедно, прегърнали един друг, целувахме се и си шепнехме, докато аз почти започвах да плача от желание.
Имаше много следобеди, в които аз се изкушавах да развържа връзките на панталоните му и да му се отдам, без да се церемоня, като някоя селянка под лъчите на слънцето, където единствено чайките можеха да отвлекат вниманието ни. Той ме целуваше, докато устните ми не се подуеха и напукаха от целувки, и през дългите вечери, когато трябваше да вечерям с придворните дами, аз още чувствах нараняванията от неговото сладострастно хапане, когато докосвах с устни хладната чаша, за да отпия. Той ме докосваше по цялото тяло, без капка свян. Развързваше корсажа ми отзад, така че да може да го смъкне до ханша ми и да гали оголените ми гърди. Навеждаше къдравата си кестенява глава и ме смучеше, докато започвах да стена от удоволствие и докато едва бях в състояние да издържам повече, и тогава той заравяше глава в корема ми и ухапваше пъпа ми така силно, че аз потрепервах от болка, избутвах го и започвах да викам и да се отбранявам срещу него, вместо да пъшкам.