— Брат ти е содомит! — процеди той насреща ми.
— И въпреки това ми е брат! — аз хванах ръката му, без да ме интересува кой може да ни види и го отведох до нишата на стаята. — Той е содомит, сестра ми е уличница, вероятно и убийца, а аз също съм уличница. Чичо ми е изменял поред на приятелите си, баща ми е двуличник, а майка ми — кой знае — някои дори говорят, че и тя се е отдала на краля, преди ние двете със сестра ми да го сторим! Ти си знаел всичко това, или поне си можел да се досетиш. Сега ми кажи — достатъчно ли съм добра за теб? Защото аз знаех, че ти си никой, и въпреки това дойдох и те потърсих. Ако човек иска да се издигне в този двор, по ръцете му ще полепнат кръв и нечистотии. Наложи ми се да науча това още като малка, по време на тежкото ми обучение. Сега можеш да го научиш и ти, стига да имаш тази смелост.
Уилям ахна от моята бурна реч и отстъпи назад, за да ме огледа.
— Не исках да те разстройвам.
— Той ми е брат. А тя ми е сестра. Каквото и да става, ние сме една плът и кръв.
— Те и двамата могат да се превърнат в наши врагове — предупреди ме той.
— Дори и двамата да са ми врагове до гроб, те ще си останат мои брат и сестра — казах аз.
Ние млъкнахме.
— Една плът и кръв, и същевременно врагове?
— Може би — казах аз. — Зависи как ще продължи тази голяма игра.
Уилям кимна.
— Е, какво говорят за него? — попитах аз по-уверено. — Какво си чул?
— Не много хора знаят това, слава Богу, но казват, че в кралския двор имало нещо като втори таен двор около сестра ти, в който влизали нейните най-близки приятели, и че в същото време всички те били любовници помежду си. Сър Франсис е един от тях, Уилям Бреретън също. Те са любители на хазарта, прекрасни ездачи, и изобщо мъже, готови да заложат всичко, за да получат нещо, което може да им донесе удоволствие и вълнение. Джордж също е сред тях. Те са винаги около кралицата и нейните покои са мястото на техните срещи, флиртове и забавления. Така че името на Ана също е замесено.
Погледнах през залата към брат си. Той се беше облегнал на гърба на трона на Ана и шепнеше нещо на ухото й. Видях как тя отметна глава назад след интимния му шепот и се разсмя кокетливо.
— Такъв живот би покварил и светец, а какво остава за един младеж.
— Той искаше да стане войник — казах аз с тъга. — Велик кръстоносец, рицар с блестяща броня, който изтребва неверниците.
Уилям поклати глава.
— Ще спасим малкия Хенри от подобна съдба, ако можем — каза той.
— Синът ми ли?
Той кимна.
— Нашият син. Ще се опитаме да му дадем цел в живота, а не да го пилее в преследване на удоволствия. А ти по-добре предупреди сестра си и брат си, че за техния кръг от приятели пълзят слухове, при това от най-лошите.
Ана влезе в града на следващия ден. Аз й помогнах да се облече в бяла рокля с бяла туника отгоре и с плащ от бял хермелин. Тя беше с разпуснати по раменете си коси, увенчана със златно було и златен венец. Мина през Лондон на носилка, теглена от два бели коня, а бароните на Петте пристанища31 държаха златен балдахин над главата й. Всички придворни, облечени в най-хубавите си дрехи, я следваха пеша. Имаше триумфални арки, фонтани, от които се лееше вино, стихове, възпяващи верността към короната на всяка крачка, но цялата тази процесия лъкатушеше през един ужасяващо смълчан град.
Мадж Шелтън беше до мен, докато вървяхме след носилката на Ана, а тишината ставаше все по-зловеща, колкото повече навлизахме в тесните улички и наближавахме катедралата.
— Мили Боже, това е ужасно — промърмори тя.
Лондон беше смръщен, улиците бяха пълни с хиляди хора, но те не развяваха знаменца, не сипеха благословии, нито някой викаше името на Ана. Те се взираха в нея с мрачно любопитство, сякаш искаха да видят жената, която бе станала причина за такива промени в Англия и у самия крал, която беше прекроила мантията на кралското величие, за да си ушие рокля.
Ако влизането й в града беше безрадостно, то коронацията, състояла се на втория ден от тези мълчаливи празници, не беше по-добра. Този път тя беше облечена в пурпурно кадифе, поръбено с най-мек бял хермелин, с пурпурен плащ и буреносно изражение.
— Не си ли щастлива сега, Ана? — попитах я аз и придърпах шлейфа й, за да оправя една гънка.
Тя се усмихна, но усмивката й наподобяваше гримаса.
— Най-щастливата — каза тя горчиво, цитирайки собственото си мото. — Най-щастливата. Такава трябва да бъда, нали? Имам всичко, което исках, а аз бях първата и единствената, която вярваше, че може да го постигне. Аз съм кралица и съпруга на краля на Англия. Аз изместих Катерина и заех мястото й. Би трябвало да съм най-щастливата на земята.
31
Петте пристанища — пет пристанищни града в югоизточна Англия (първоначално Хейстингс, Роумни, Хайт, Дувър и Сандуич), които сключват съюз за защита от френските нападения през 11 век. Значението на съюза нараства особено по време на военноморските конфликти между Франция и Англия през 14 в. „Барон на Петте пристанища“ е дворцова титла, която съществува и досега в Обединеното кралство — първоначално се давала на благородника, комуто се поверявало управлението на споменатите съюзени пристанища. — Бел.ред.