Бях щастлива, че Уилям е толкова внимателен с мен, а когато се събудих една сутрин, видях, че цялата стая беше изпълнена с ярка светлина. През нощта беше валяло, и още продължаваше да трупа, белите парцали падаха от сивото небе, и падаха бавно в двора ни. Светът се беше преобразил и над него господстваше пълна тишина, в която имаше нещо магическо. Кокошките се бяха скрили в кокошарника и само техните трипръсти следи по двора показваха, че са се осмелили да излязат и да потърсят храна. Овцете лежаха до входната врата и изглеждаха кафеникави и мръсни на фона на снежнобялата поляна. Аз седях до прозореца, почувствах как бебето мърда в корема ми и гледах как живите плетове се огъваха под тежестта на снега. Изглеждаше така, сякаш нито една снежинка не се приземяваше, все едно, че само летяха и обикаляха около къщата, но с всеки изминал час възвишенията и падините на снежните преспи придобиваха все по-високи и по-приказни очертания. Когато гледах надолу през прозореца, снежните парцали ми приличаха на бели патешки пера, но когато вдигнех поглед нагоре, те приличаха на късчета мръсна сивкава дантела на фона на смръщеното небе.
— Вмъквам се вътре — каза Уилям. Той беше увил краката и ботушите си в зебло и сега стоеше на малката веранда пред вратата, като ги развързваше и се отърсваше от снега. Аз бавно слязох по стълбите и му се усмихнах. Когато ме видя, той спря. — Добре ли се чувстваш?
— Мечтая — казах аз. — Цяла сутрин гледах снега.
Той размени един многозначителен поглед с акушерката, която приготвяше овесена каша на огъня, после заподскача към мен босоног по кухненския под и ме притегли към един стол до камината. — Започват ли болките? — попита той.
Аз се усмихнах.
— Още не. Но мисля, че ще бъде днес.
Акушерката изсипа кашата в една голяма купа и ми я подаде заедно с лъжицата.
— Тогава яж — каза тя окуражително. — Всички ще имаме нужда от повечко сили.
Раждането се оказа леко. Момиченцето ни се роди само след четири часа родилни напъни, акушерката я пови в топли бели чаршафи и я сложи до гърдите ми. Уилям, който беше до мен през всяка секунда от изминалите четири часа, сложи ръка на малката й покрита с кръв главичка и я благослови, а устните му трепереха от вълнение. После той легна на постелята до мен. Старицата хвърли една завивка върху трима ни и ни остави, потънали в прегръдките си, потънали в дълбок сън.
Ние се събудихме едва два часа по-късно, когато бебето се размърда и заплака, после аз я сложих на гръдта си и отново изпитах познатото, прекрасно чувство от това, че храня любимото си дете. Уилям загърна раменете ми с шал и слезе долу да ми донесе чаша греяна бира. Още валеше. От леглото си виждах белите парцали на фона на сивкавото небе. Сгуших се на топло, облегнах се на възглавниците, пълни с гъши пух, с пълното съзнание, че съм една благословена от Бога жена.
Пролетта на 1535
Скъпа сестро,
Нашата сестра — кралицата, ми заповяда да ти съобщя, че отново очаква дете и че ти трябва да дойдеш в двора и да й помагаш, но твоят съпруг трябва да остане в Рочфорд с детето. Тя не иска да ги вижда. Издръжката ти ще бъде възстановена и ти ще можеш да видиш децата си в Хевър това лято.
Това беше съобщението, което тя ми нареди да ти пратя, а също да ти заявя, че ще бъдеш необходима в Хамптън Корт. Ана очаква раждането да настъпи през есента тази година. Това лято ще тръгнем на път, но няма да отидем много далеч. Тя държи да си с нея толкова много, защото отчаяно иска да износи това дете, а и както разбираш тя няма други приятели освен мен. Истината е, че тъкмо сега тя е най-самотната жена на света. Кралят е доста запленен от Мадж, която облича различна рокля за всеки ден от седмицата. Онзи ден имаше събрание, свикано от чичо ни, но той не се обади нито на мен, нито на родителите ни. Семейство Шелтън обаче бяха там. Можеш сама да се досетиш как изтълкувахме това ние с Ана. Ана е още кралица, но не се радва на благоразположението на краля, нито пък на това на семейството си.
Трябва да те предупредя за още нещо, преди да дойдеш. Духовете в Лондон са разбунени.
Клетвата за вярност към престолонаследника32 отпрати петима достойни мъже в лондонския Тауър, а после и към смъртта им и тези смъртни наказания вероятно ще повлекат и други след себе си. Хенри разбира, че неговата власт е безгранична — сега, когато ги няма нито Уолси, нито кралица Катерина или пък Томас Мор, които да поддържат стабилността на управлението му. Самият двор е по-разюздан от когато и да било. Аз съм сред първите хора в него и това ме отвращава. Той е като каруца без каруцар, трябва да скоча, но не знам кога. Не е щастливо мястото, на което ти нареждам да дойдеш. Не — на което те моля да дойдеш.
32
През ноември 1534 г. в Англия се приема т.нар. „закон за престолонаследника“, според който дъщерята на Катерина Арагонска — Мери, се обявява за незаконородена, а наследничка на престола се явява дъщерята на Ана Болейн — Елизабет. Всички поданици трябвало да положат клетва за вярност към бъдещата престолонаследничка. — Бел.прев.