— Ами ако семейство Пърси разберат, че сте се срещали тайно нощем!
Тя сви рамене е безразличие.
— Не виждам какво значение има кога и как се случват нещата. Важното е, че се случват.
— А ако не излезе нищо… — очите й ме стрелнаха мълниеносно и аз млъкнах. С един скок тя се озова на леглото, хвана здраво яката на нощницата ми и започна да я стяга.
— Именно затова го правя — изсъска тя. — Глупачка! За да излезе нещо. За да не може после някой да каже, че между нас не е имало нищо. Подписано и подпечатано. Женени и споделили легло. Вече ще е сторено и никой няма да може да го отрече. Сега заспивай. Ще се върна в малките часове. И то много преди изгрева. А сега тръгвам.
Аз кимнах и не пророних и дума, докато не видях ръката й на вратата.
— Поне обичаш ли го? — попитах с любопитство.
Качулката хвърляше сянка на цялото й лице, и само усмивката в ъгълчето на устните й бе огрята от светлината.
— Глупачка ще съм да го призная, но изгарям от страст по него.
После отвори вратата и излезе.
Лятото на 1523
Дворът посрещна месец май с веселба17, подготвена от кардинал Уолси. Облечените в бяло дами от свитата на кралицата излязоха на разходка с лодки и бяха неочаквано нападнати от френски пирати в черни дрехи. Спасителният отряд от чистокръвни англичани, между впрочем облечени в зелено, загребаха към дамите, за да ги избавят и в последвалото шеговито сражение противниците се заливаха едни други с кофи и се обстрелваха със свински мехури, пълни с вода. На кралската баржа, ярко украсена и с развят флаг, на който бе извезано разлистило се дърво, имаше топ, който стреляше с вода и запращаше френските пирати толкова далеч, че се налагаше те да бъдат спасявани от лодкарите по Темза, чиито усилия бяха толкова добре заплатени, че едва ги удържаха да не се включат и те в битката.
Кралицата беше съвсем мокра от боя и се смееше детински на гледката, която представляваше съпругът й, превъплътил се в Робин от Нотингам — е нахлупената на главата шапка и със скритото зад маска лице, той ми хвърли една роза, както седях в баржата до нея.
Ние пристигнахме с лодките в Йорк, където още на слизане ни приветства самият кардинал. Сред дърветата в градината се бяха настанили музиканти. Златокосият Робин от Зелената гора, поне с половин глава по-висок от всички останали, ме поведе да танцуваме. Не забелязах усмивката на кралицата да трепне дори за миг, когато той взе ръката ми пред очите й и я постави на зеления си жакет, на мястото, където биеше сърцето му; не трепна и когато аз закичих в диадемата си подарената от него роза, разцъфнала в цялото си великолепие на слепоочието ми.
Кралските готвачи бяха надминали себе си. Наред с пълнения петел и лебед, патешкото и пилешкото месо, имаше още и огромни бутове еленско, четири вида печена риба, сред които и любимият на краля шаран. Сладките на масата бяха специално приготвени по случай майския празник, във вид на най-различни цветя, оформени в букети от марципан — толкова красиви, че човек не смееше да ги докосне. След като се нахранихме и времето захладня, в съзвучие с него музикантите подхванаха една мрачна мелодийка, с която ни изпроводиха през градината към огромната тържествена зала на имението в Йорк.
Тя беше напълно преобразена. Кардиналът беше заповядал да покрият всички стени със зелени платове и да ги закрепят с огромни разцъфнали глогови клони. В средата на залата бяха сложени два огромни трона — един за краля и един за кралицата, а кралският хор беше нареден пред тях и пееше. Насядахме по местата си и гледахме музикалното представление на децата, след което сами станахме да танцуваме.
Веселихме се до полунощ, когато кралицата стана и направи знак на придворните си дами да я последват на излизане от стаята. Аз се присъединих към тях, но кралят ме хвана за роклята.
— Елате при мен — каза той настоятелно.
Кралицата се обърна, за да се поклони на краля за лека нощ и видя, че той държеше края на полите ми, а аз се бях обърнала към него с колебливо изражение на лицето. Тя не трепна; поклони му се ниско, както повеляваше испанската традиция.
— Желая ви лека нощ, съпруже мой — каза тя с дълбокия си нежен глас. — Лека нощ, мистрес Кери.
Аз машинално се наведох в поклон и тялото ми натежа като олово.
— Лека нощ, ваше величество — прошепнах аз с наведена глава. Исках този поклон да ме повлече надолу, да потъна в пода, а после в земята под него, за да не успее тя да види пламналото ми лице, когато се изправях.
Ала когато се изправих, тя беше излязла, а кралят гледаше встрани. Той вече я беше забравил и явно се чувстваше така, сякаш майка му най-накрая си беше тръгнала, оставяйки младите да се позабавляват.
17
В Англия традиционно се отбелязвал първи май, като първия топъл ден, предизвестяващ настъпването на лятото. Рано сутринта на този ден хората украсявали домовете си със зеленина, а през деня се организирали веселби и танци, на които се избирала Майска кралица. — Бел.прев.